Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед

11603
Галилео Галилей открива спътника на Юпитер Ганимед

1610 г.

Ганимед е най-големият спътник в Слънчевата система, с радиус по-голям от този на Меркурий (но със значително по-малка маса) и от Плутон. Открит е на 11 януари 1609 г. от Галилео Галилей и носи името на най-красивия между смъртните — син на троянския цар Трос и нимфата Калироя от древногръцката митология. Името е предложено от Симон Мариус скоро след откриването му, но то не навлиза в широка употреба до началото на 20 век. Преди това Ганимед е наричан Юпитер 3 или третият спътник на Юпитер.

Галилео Галилей публикува първите си астрономически наблюдения с телескоп през март 1610 в краткия трактат „Sidereus Nuncius“. На 7 януари същата година той открива три от четирите големи спътника на Юпитер - Йо, Европа и Калисто. Четири нощи по-късно открива и четвъртия - Ганимед. Той забелязва, че спътниците се появяват и изчезват периодично, което обяснява с тяхното движение около Юпитер, заключавайки, че те се движат в орбита около планетата. Той прави допълнителни наблюдения на спътниците през 1620. По-късно астрономите променят първоначалното наименование на спътниците, дадено от Галилей, „Медичиеви звезди“ (от името на неговите покровители - фамилията Медичи) на „Галилееви спътници“. Наблюдението, че около една планета се въртят по-малки планети, поставя под въпрос геоцентричната система, според която всички астрономически обекти се движат около Земята.

Удроу Уилсън обявява своите 14 точки - проект за мирен план след Първата световна война

Четиринадесетте точки на Уилсън е проект на САЩ за всеобщ мир след Първата световна война. Обявен е от президента на САЩ Удроу Уилсън ...

Галилей открива и цикличния характер на вида на Венера, наподобяващ лунните фази. Според хелиоцентричната система, предложена от Коперник, би трябвало да се наблюдават всички фази, тъй като движението на Венера около Слънцето би обръщало към Земята нейната осветена страна, когато тя е от отсрещната страна на Слънцето, и нейната тъмна страна, когато тя е между Земята и Слънцето. Според геоцентричния модел пълна фаза не би трябвало да се наблюдава, тъй като Венера винаги остава между Слънцето и Земята. Наблюденията на Галилей подкрепят, макар и да не доказват еднозначно, хелиоцентричната система.

Източник: Уикипедия

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ХРОНИКИ:

Открита е Казанлъшката гробница

Състои се премиерата на българския игрален филм "Първи урок"

Роден е Веселин Стоянов, български композитор

Атентатът в църквата "Св. Неделя"

Провежда се първият конкурс "Мис Свят"

Започва Оборищенското събрание

Международен ден на авиацията и космонавтиката

Фриц Фреленг и Дейвид Де Пати създават Пинко Розовата пантера

Принц Чарлз се жени за дългогодишната си любовница Камила Паркър-Боулс

Открита е статуята Венера Милоска

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com