Якоб Лудвиг Феликс Менделсон Бартолди е германски композитор от еврейски произход, диригент и пианист, роден на 3 февруари 1809 г. в Хамбург.
Роден е в богатото и интелигентно семейство на банкера от еврейски произход Авраам Менделсон, което често е посещавано от най-видните интелектуалци за онова време: Фридрих Хегел, Йохан Волфганг Гьоте, Карл Мария фон Вебер, Карл Целтел и др. Негов дядо е еврейският философ Мозес Менделсон, основател на движението Хаскала (Еврейско просвещение). Баща му и майка му Лия обаче приемат християнството и променят фамилията си на Менделсон Бартолди.
През младите си години Менделсон работи, като следва класическите традиции в музиката. На 20-годишна възраст Менделсон изпълнява за първи път „Матеус Пасион“ на Йохан Себастиан Бах – 80 години след смъртта на известния композитор.
През октомври 1830 г. той предприема продължително турне из Италия. Неговата „Италианска симфония“ е вдъхновена емоционално от преживяното по време на пътуването.
След завръщането си през 1835 г. Менделсон става общински музикален диригент и създава Лайпцигската консерватория. Сборникът, известен като Lieder ohne Wort („Песни без думи“), състоящ се от 49 къси пиеси за пиано, композирани за начинаещи пианисти, е сред последните шедьоври, които Менделсон оставя на света.
През 1838 г. се жени за Сесил Жанрено. Бракът му е нетипично спокоен в сравнение с другите композитори от този период. Творци като Шопен, Лист и Берлиоз биват силно повлияни от бурните си романтични връзки, докато Менделсон се наслаждава на семейната си идилия.
Умира в Лайпциг на 4 ноември 1847 г.
