Създадена е Българската земска войска, която по-късно става Българска армия

През 1878 година на наборен принцип е създадена Българската земска войска, чиято първа рота се формира в Пловдив. Основа за изграждането й става българското Опълчение, участвало в Руско-Турската освободителна война (1877 – 1878).

Умира баба Тонка

Тонка Тихова Обретенова, известна като баба Тонка, е родена през 1812 г., най-вероятно в Русе. Родителите й Тончо Поставчията и Минка Т...

Прочети повече

Във връзка с изграждането на новата българска войска през март 1878 г. главнокомандващият руската действаща армия великият княз Николай Николаевич Старши дава официалното си съгласие съставът на Българското опълчение, функциониращо до този момент като самостоятелна бойна единица от руската армия, да бъде комплектувано с ново попълнение български младежи.

Същата година официално са публикувани т. нар. Временни правила за образуване на земска войска на Княжество България, които узаконяват това положение. Едновременно с документа е публикувана и инструкция за обучението на войниците.

Още в първата точка на Правилата изрично се подчертава, че в състава на Българската земска войска служат всички постоянни жители на княжеството независимо от тяхното вероизповедание (в това число и мюсюлмани), но само ако са на възраст от 20 до 30 години, като войниците „трябва да вземат участие в охраната на реда, безопасността и спокойствието в родния си край и следователно да служат в Земската войска“.

Разбира се, във Временните правила са посочени и редица конкретни изисквания за военната служба в Земската войска. Ясно са посочени например редът за постъпване във войската и освобождаването от нея, сроковете на службата, структурата и числеността на отделните части, редът за обучение на воините, осигуряването на прехраната и др.

Непосредствено след публикуването на Временните правила главнокомандващият руската Дунавска армия генерал-адютант Едуард Тотлебен разпорежда за нуждите на новоформиращата се Българска земска войска да бъдат отпуснати значителни количества въоръжение, облекло и различно по вид снаряжение. Предвижда се за неин команден и редови кадър да се привлекат и преназначат офицери, унтерофицери и войници, които до този момент служат в дружините на Българското опълчение.

Роден е Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина и в което е последното, ше...

Прочети повече

На 12 юли 1878 г., със заповед на княз Дондуков-Корсаков за началник на земската войска в България е назначен генерал-майор Александър Шелейховски, заменен през юни същата година от генерал-майор Пьотр Паренсов, който е и първият български военен министър. Със същата заповед е назначен и първият началник на щаба на земската войска – подполковник граф Фьодор Келер, както и командирите на шестте пеши дружини. Първоначално щабът е настанен в Търново, а от втората половина на 1878 г. – в столицата София.

Според замисъла за създаването на земската войска се предвижда след изграждането є численият състав да достигне 84 750 души. Те трябвало да бъдат разпределени в 59 пехотни и 13 конни дружини, както и в 17 батареи (с по 8 оръдия всяка) и отделно от тях – в 30 роти за артилерийска и техническа служба6.

Числеността на Българската земска войска към посочения момент възлиза на около 25 500 души, от които около 23 000 българи и 2400 руси (300 офицери и 2100 унтерофицери), зачислени във войската поради липсата на достатъчно военнообучени български кадри7.

Още през 1878 г. с отпуснатото от руската армия оръжие и снаряжение се пристъпва към тяхното въоръжаване и екипиране.

На въоръжение са въведени пехотната пушка „Крънка“, различни видове оръдия (далекобойни и недалекобойни, планински и крепостни), мортири и др. Получено е и значително количество свързочно и инженерно имущество (в т. ч. и един понтонен парк), боеприпаси, облекло, раници, палатки, над 2200 коня за нуждите на кавалерията и др. Всичко това позволява новосъздадените дружини от Българската земска войска да бъдат комплектувани с най-необходимото им на първо време въоръжение, облекло и снаряжение, за да започнат своя нормален войскови живот.

България влиза в НАТО

На 29 март 2004 година, България влиза в НАТО като пълноправeн член, заедно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. ...

Прочети повече