България влиза в НАТО

По-късно към Алианса се присъединяват първо Турция и Гърция, след това Западна Германия и накрая Испания. През 1999 г. в Пакта влизат Полша, Чехия и Унгария.

Започва войната в Ирак

Войната в Ирак е името, използвано като описание за конфликта, състоял се през март и април 2003 на територията на Ирак. Мащабните бойн...

Прочети повече

В 20.50 часа българско време, на 29 март, министър-председателят Симеон Сакскобургготски връчва лично на Колин Пауъл ратифицирания закон за присъединяване на страната ни към Северноатлантическия договор.

От деня на пълноправното ни членство в НАТО България е включена в системата на противовъздушна отбрана на Алианса.

Хронологията на взаимоотношенията между България и НАТО е следната:

На 14 февруари 1994 г. България подписва Рамковия документ и се присъединява към програмата на НАТО “Партньорство за мир”. През март 1997 г. правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз и постановление на Министерския съвет, с което се създава правителствен механизъм за координация на усилията за подготовка и присъединяване към НАТО - Междуведомствен комитет за интегриране в НАТО. Комитетът се ръководи от министъра на външните работи и министъра на отбраната и включва началника на ГЩ на БА и заместник-министри от всички заинтересувани министерства.

На 23 юни 1990 г. Депутатът във Великото Народно събрание Соломон Паси за първи път поставя въпроса за членство на България в НАТО - внася в парламента предложение за присъединяване към Северноатлантическия договор.

13 юли 1990 г. С Декларация на Министерството на външните работи Република България приема поканата за установяване на редовни дипломатически връзки с НАТО, отправена в Лондонската декларация на държавните и правителствени ръководители на Алианса от 6 юли 1990 г. През август 1990 г. посланикът на Република България в Кралство Белгия г-жа Леа Коен е упълномощена да поддържа дипломатическите връзки с НАТО.

15 ноември 1991 г. Първо посещение на български външен министър (Любен Гоцев) в Главната квартира на НАТО.

4 април 1991 г. Основан е Атлантическият клуб в България. Това е първата неправителствена атлантическа асоциация в страна, която не членува в НАТО. От октомври 1992 г. Атлантическият клуб е асоцииран с Асоциацията на Атлантическия договор, първоначално като наблюдател, а след това с пълноправен статут.

30 април 1991 г. Първо посещение на български министър-председател (Димитър Попов) в Главната квартира на НАТО.

12-14 юни 1991 г. Първо посещение в България на Генерален секретар на НАТО - Манфред Вьорнер.

14 ноември 1991 г. Първо посещение на президент на Република България (д-р Желю Желев) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.

14 февруари 1994 г. Българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към Партньорство за мир.

28 ноември 1994 г. Заместник-министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО.

16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в Партньорство за мир относно статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересувани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени пет кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

29 януари 1997 г. При посещение в НАТО встъпилият в длъжност на 22 януари президент на България Петър Стоянов изразява пред Северноатлантическия съвет категоричното желание на страната ни за пълноправно членство в Северноатлантическия алианс.

17 февруари 1997 г. Служебното правителство на Стефан Софиянски взема решение, с което официално представя пред НАТО кандидатурата на България за присъединяване към алианса.

17 март 1997 г. Правителството приема Национална програма за подготовка и присъединяване на България към Северноатлантическия съюз.

8 май 1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет.

2-8 октомври 1997 г. Атлантическият клуб в България е домакин на Генералната асамблея на Асоциацията на Атлантическия договор в София, проведена за първи път в страна, която не е членка на НАТО.

4 декември 1997 г. Решение на българското правителство за откриване на Постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и ЗЕС в Брюксел. Първият ръководител на мисията е посланик Бойко Ноев, който връчва акредитивните си писма на 18 март 1998 г.

23 октомври 1998 г. Народното събрание приема Декларация, с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на НАТО в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството с Алианса в рамките на перспективата за членство.

25 март 1999 г. Народното събрание приема Декларация относно изострянето на кризата в Косово, с която се потвърждава стратегическият избор на България за пълноправно членство в НАТО и се изразява солидарност с евроатлантическата общност.

24 април 1999 г. Президентът Петър Стоянов участва в срещата на Евроатлантическия съвет за партньорство на най-високо равнище във Вашингтон. На България и останалите страни-кандидати е предложен План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan).

28 април 1999 г. България и НАТО сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на самолети на НАТО в рамките на операция "Съюзна сила".

22 октомври 1999 г. България представя своята първа Годишна Национална програма за 1999 - 2000 г. по Плана на действие за членство в НАТО.

14 април 2000 г. Заседание на Северноатлантическия съвет (формат 19+1) с участието на министъра на външните работи Надежда Михайлова и министъра на отбраната Бойко Ноев за обсъждане на Доклада за постигнатия от България напредък по изпълнението на първата Годишна национална програма по Плана за действие за членство в НАТО.

2-3 октомври 2000 г. Посещение в София на посланик Клаус-Петер Клайбер, помощник-генерален секретар на НАТО по политическите въпроси, по време на което е връчена втората Годишна национална програма на България по Плана на действие за членство в НАТО за периода 2000-2001 г.

12-13 октомври 2000 г. Среща в София на министрите на отбраната на 9-те страни- кандидатки за членство в НАТО, с участието на Генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън.

30 април 2001 г. Президентът Петър Стоянов участва в заседание на Съвета на НАТО във формат 19+1, на който е обсъден Доклада за осъществения от България напредък в рамките на втория цикъл на Плана за действие за членство в НАТО.

5 октомври 2001 г. Среща в София на президентите на страните от Вилнюската група с участието на Генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и представители на страни-членки на НАТО.

22 октомври 2001 г. Министър-председателят Симеон Сакскобургготски и министърът на външните работи Соломон Паси се срещат в Брюксел с Генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън и със Северноатлантическия съвет.

11 декември 2001 г. Посещение на българския външен министър Соломон Паси в Главната квартира на НАТО в Брюксел и Върховното командване на съюзните сили в Европа в Монс.

19 декември 2001 г. Декларация на Народното събрание, приета с консенсус, с която се изразява подкрепа на решението на правителството от 29 ноември т.г. за снемане от въоръжение и унищожаване на ракетния комплекс СС-23. С декларацията отново се подчертава ясния и безусловен външнополитически приоритет за пълноправно членство в НАТО.

6 февруари 2002 г. Посещение на встъпилия в длъжност на 22 януари президент на България Георги Първанов в НАТО и среща с генералния секретар на НАТО лорд Робъртсън.

13 февруари 2002 г. В Букурещ стартира четиристранният диалог "2+2" между България, Румъния, Гърция и Турция на ниво външни министри, предназначен да фокусира и координира гръцката и турска подкрепа за присъединяването на България и Румъния към НАТО.

23 април 2002 г. Участие на министъра на външните работи Соломон Паси и министъра на отбраната Николай Свинаров в заседание на Северноатлантическия съвет във формат 19+1 за обсъждане на Доклад за постигнатия от България напредък в изпълнението на Плана за действие за членство в НАТО.

24-28 май 2002 г. Пролетна сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София.

21 ноември 2002 г. На срещата на най-високо равнище в Прага държавните и правителствени ръководители на страните-членки на НАТО официално отправят покана към България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения да започнат преговори за присъединяване с НАТО.

10 януари и 10 февруари 2003 г. Първи и втори кръг на преговорите за присъединяване на България към НАТО в Брюксел.

17 март 2003 г. Министърът на външните работи Соломон Паси изпраща до генералния секретар на НАТО Писмо за намеренията, потвърждаващо интереса, волята и готовността на България да се присъедини към Алианса. Към писмото е приложен Графикът за приключване на реформите.

26 март 2003 г. На извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на страните-членки на НАТО подписват протоколите за присъединяване на поканените страни, в това число България, в присъствието на министър Соломон Паси и останалите външни министри на поканените страни.

8 май 2003 г. Посещение на президента Георги Първанов в НАТО и среща с Генералния секретар лорд Робъртсън.

3-4 юни 2003 г. Участие на министъра на външните работи Соломон Паси в заседанието на Евроатлантическия съвет за партньорство на равнище външни министри в Мадрид. Министър Паси участва в работен обяд на външните министри от Северноатлантическия съвет, който за първи път се провежда във формат 26.

18 юни 2003 г. Решение на Съвета на НАТО за отварянето на комитети и други органи на НАТО за участие на 7-те поканени страни със статут на наблюдатели.

5 септември 2003 г. Генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън участва в международна конференция "Към общ дневен ред на сигурността в Югоизточна Европа - нови подходи и споделени отговорности" в София.

6 октомври 2003 г. България представя в НАТО ревизирана Годишна национална програма за 2003-2004 г. по Плана за действие за членство.

4 декември 2003 г. В заключителното комюнике от заседанието на Северноатлантическия съвет в Брюксел 19-те външни министри от НАТО заявиха, че седемте страни ще бъдат поканени за членство в алианса веднага след като приключи процесът на ратификация на протоколите за присъединяване.

5 декември 2003 г. Министър Соломон Паси участва в заседанията на Комисията НАТО-Украйна и на ЕАСП на равнище министри на външните работи.

10 декември 2003 г. Заместник-министърът на отбраната по политическите въпроси на САЩ Дъглас Фейт посещава България за консултации по процеса на преразглеждане на глобалното разположение на американските сили като част от трансформацията и адаптацията на НАТО, както и от предприетите от правителството на САЩ консултации с Алианса, България и други съюзници и партньори. Народното събрание също декларира одобрението си за усилията на държавните институции да ускорят присъединяването към НАТО и изразява готовност да пристъпи своевременно към предвидената в Конституцията процедура за присъединяване на България към Северноатлантическия договор.

23 декември 2003 г. Холандия ратифицира Протоколите за присъединяване.

30 декември 2003 г. Португалия ратифицира Протоколите за присъединяване.

9 януари 2004 г. Посещение на Върховния съюзен главнокомандващ за Европа ген. Джеймс Джоунс в България.

21 януари 2004 г. Министърът на външните работи Соломон Паси, в качеството си и на председател на ОССЕ, участва в заседание на Северноатлантическия съвет, за да представи приоритетите и целите на българското председателство и да обсъди перспективите за засилено сътрудничество между ОССЕ и НАТО. Среща с новия генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и с постоянния представител на САЩ към НАТО посланик Никълъс Бърнс.

5 февруари 2004 г. Министерският съвет на Република България одобрява Северноатлантическия договор и предлага на Народното събрание да го ратифицира със закон.

11-12 февруари 2004 г. Президентът Георги Първанов е на посещение в Главната квартира на НАТО, където се среща с новия генерален секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и с постоянния представител на САЩ към НАТО посланик Никълъс Бърнс.

29 март 2004 г. България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Словения и Словакия стават пълноправни членки на НАТО. На церемония в американското министерство на финансите министър-председателите на седемте страни, включително българският премиер Симеон Сакскобургготски, връчиха на американския държавен секретар Колин Пауъл документите за ратификацията на Северноатлантическия договор.

2 април 2004 г. С тържествен ритуал в централата на НАТО в Брюксел са издигнати националните знамена на новоприетите в алианса 7 държави от Централна и Източна Европа. Външният министър Соломон Паси произнесе слово на тържественото заседание на Северноатлантическия съвет по повод приемането на седемте нови членки на НАТО.

15 април 2004 г. В щаба на обединеното командване на НАТО в Европа в белгийския град Монс се провежда военна церемония по приемането на седем нови страни в НАТО. Издигнати са националните знамена на новоприетите страни. На церемонията участва началникът на ГЩ на българската армия генерал Никола Колев.

България стана официално член на Северноатлантическия договор, след като на тържествена церемония във Вашингтон българският премиер Симеон Сакскобургготски, заедно с първите министри на още шест източноевропейски страни, връчи ратификационните документи за присъединяването на страната към НАТО. "С новите членове Алиансът ще стане по-силен", каза американският президент Джордж Буш, който прие в Белия дом премиерите на новите страни-членки.