Изненадващ нов поглед към Млечния път кара учените да преосмислят всичко, което смятахме, че знаем за нашата родна галактика. Благодарение на новаторски метод, разработен от астрономи от Университета на Алабама и Държавния университет на Мичиган, Млечният път вече не е просто плосък, въртящ се диск - изглежда, че той се движи с някакво течно, вълнообразно движение, почти като че ли размахва невидими крила в космоса.
Това разкритие е резултат от нова техника за картографиране на външния газов водороден диск на галактиката. Използвайки позициите и разстоянията на младите звезди - особено на променливите звезди Цефеиди - астрономите успяха да очертаят неуловимата структура на водородните облаци по-точно от всякога.
Вместо да разчита на по-стари кинематични модели, този метод сравнява известните местоположения на звездите с купове от водороден газ, разкривайки по-„флокулентна“ или туфирана структура, отколкото се предполагаше досега.
Още: Сблъсъкът на Андромеда с Млечния път може и да се размине
Жива галактика: движения, които пулсират като крила в полет
"Този газ не седи неподвижно", казва д-р Суканя Чакрабарти, водещ изследовател на проучването. "Той е оформен по начин, който предполага движение, вълнообразни движения, дори някакъв ритъм. Колкото повече картографираме, толкова повече ни се струва, че Млечният път е жив от движение."
Използвайки данни от спътника GAIA на Европейската космическа агенция - който проследява яркостта, движението и разстоянието на близо два милиарда звезди - изследователите наблюдават как тези звезди и заобикалящият ги газ се изместват и разтягат по външния диск на галактиката.
Това спомогна за създаването на една от най-подробните газови карти, съставяни някога за нашата галактика, разкривайки сведения за това как се формират звездите, къде се случват високоенергийните взаимодействия и как материята се движи в пространството.
Още: Забелязаха мистериозно съвършена сфера в космоса (СНИМКА)
Визуалните модели и вълнообразната структура на газовия диск напомниха на някои астрономи за крила в движение, което навежда на поетичната идея, че нашата галактика не просто се движи в пространството, а се плъзга, пулсира и може би дори „маха“ в отговор на гравитационната си среда.
Последиците надхвърлят визуалното. Разбирането на поведението на газа в Млечния път помага да се предскаже бъдещо звездообразуване, да се проследи местоположението на рентгеновите двойни звезди по спиралните ръкави и да се усъвършенстват моделите на гама-лъчите в междузвездното пространство.
