Кога е създаден заводът Кремиковци?

За много хора днес това име е символ на комунизма, огромно металургично производство. На фасадата на един от цеховете на комбината дълги години стои лозунгът “Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци”. Навсякъде в описанията на легендарния комбинат пише, че комбинатът е рожба на българо-съветската дружба. Това не са само празни думи. Предприятието наистина е проектирано от московския ГИТРОМЕС, оборудването е съветско. Съветски специалисти идват, за да учат българските си колеги на металургия.
Всъщност “Кремиковци” е най-големият металургичен комбинат в България, съществувал от 1963 до 2009 г.

Идеята

Идеята за развиване на стоманодобивна индустрия е свързана със стремежа на правителството да се извърши промишлена революция в България и с наличието на Кремиковското железорудно находище. Като основен мотив се изтъква “подобряване на класовия състав сред населението на столицата”. Евентуалното замърсяване на въздуха и прахосването на питейната вода на София не се вземат под внимание.

Решението за построяване на Металургичен комбинат “Кремиковци” се взема на легендарния Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. Много български и съветски специалисти изразяват неодобрение на решението заради смесения състав на кремиковската желязна руда и липсата на подходяща технология за използването й. Други доводи против са отдалечеността на стотици километри от пристанищата. Въпреки това проектът се реализира с активния натиск на Тодор Живков върху съветското правителство, което осигурява технологията на комбината.

Началото

Първата копка на завода е на 14 март 1960 г. Три години по-късно на 5 ноември 1963 г. в присъствието на цялото държавно и партийно ръководство са пуснати Първа доменна пещ и ремонтно-механичният завод.
На тържественото откриване присъстват около 30 000 души! Първият човек в държавата Тодор Живков обявява “Влиза в строя гигантът на нашата черна металургия”. Еуфорията е невероятна, стотици хора се стичат да видят величествения комбинат. Деца мечтаят да станат металурзи, поети пишат стихове за Кремиковци. Да станеш металург е гордост, но в същото време е и начин да се сдобиеш с така мечтаното на времето софийско жителство и ведомствено жилище.
Започва производство на кокс, чугун, по-късно на металургичен агломерат, електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина.

Открит е металургичният комбинат Кремиковци

В най-успешните си години “Кремиковци” формира значителен дял в българската икономика

• близо 2% от брутния вътрешен продукт
• над 10% от експорта на страната за ЕС
• над 13% от Осигурителния пенсионен фонд
• над 30% от товарните превози на БДЖ са за и от “Кремиковци”
• над 70% от товаропотоците на пристанище Бургас са за и от “Кремиковци”
• над 90% от товаропотока на пристанище Лом е от и за “Кремиковци”
• над 18% от приходите на Националната електрическа компания
• над 17% от митническите сборове.

Краят

Макар цифрите да изглеждат внушителни, истината е малко по-различна. Още от създаването си “Кремиковци” е нерентабилно предприятие, което съществува за сметка на огромни дотации от държавния бюджет. Още през 1980 г. се появяват първите признаци на остаряване на мощностите. Лично Тодор Живков се консултира със специалисти от “Тисен” и “Круп”, които споделят, че Германия вече е спряла и консервирала мощности за метали с по-ниско качество, които са подобни на българските. Първият човек в държавата разбира, че технологията е нерентабилна и трябва да преструктурира комбината. 10 ноември 1989 г. прекъсва този план.

През 1999 г. “Кремиковци” е продаден на “Дару металс” за символичната цена от 1 долар, а 6 години по-късно на индийския милионер Прамод Митал. През 2008 г. комбинатът влиза в процедура по несъстоятелност с дългове от 2,2 милиарда лв. Изключена е и последната работеща пещ. Това е краят на легендарния гигант и символ на комунизма. 

Спирането на “Кремиковци” води до колапс и на БДЖ “Товарни превози”, защото комбинатът е най-големият му клиент.