Когато чуем думата „бозайник“, обикновено си представяме животно, което ражда живи малки и ги кърми с мляко. Но в природата винаги има изключения – и някои от тях са наистина удивителни. Представяме ви два от най-странните представители на класа бозайници, които не раждат, а снасят яйца – ехидна и птицечовка. Тези уникални животни обитават далечни земи и предизвикват удивление с необичайната си биология, поведение и външен вид.
Защо точно „бозайници“?
Терминът „бозайници“ произлиза от основната особеност на тази група животни – кърменето на малките чрез млечни жлези. Всички бозайници имат също топлокръвност, окосмяване (в някаква форма) и специфична структура на вътрешните органи, които ги отличават от влечугите, птиците и другите класове.
По-голямата част от бозайниците са сухоземни, но има и такива, които обитават водна среда – като видрите и моржовете. Делфините и китовете, например, прекарват целия си живот във водата. Прилепите пък са единствените бозайници с реална способност за активен полет. Всички те, с едно интересно изключение, са живораждащи – с изключение на т.нар. „монотреми“.
Ехидна
Ехидната (Tachyglossidae) е представител на монотремите – яйцеснасящи бозайници. Наричана понякога „бодлив мравояд“, тя е покрита с гъсти игли, подобни на тези на таралежа, но с тяло, наподобяващо смес между къртица и таралеж. Обитава Австралия, Тасмания и части от Нова Гвинея.
Ехидната е активна предимно нощем. Храни се с мравки, термити и червеи, използвайки дългия си лепкав език. При размножаване женската оформя временна торбичка на корема си, в която снася едно яйце. След десетина дни от яйцето се излюпва малко, което престоява в торбичката около 2 месеца. Интересното е, че майката няма зърна – млякото изтича от пори по кожата, а малкото го облизва. Живее над 50 години – впечатляваща продължителност за животно от този размер.
Птицечовка
Птицечовката (Ornithorhynchus anatinus) изглежда като животно от фантастичен филм – тя има човка като на патица, лапи с ципи, тяло покрито с мека козина, и широка опашка, подобна на тази на бобър. Среща се само в Източна Австралия и Тасмания.
Женската снася от 1 до 3 яйца в изолирана дупка, постлана с мокри листа. Майката ги топли с тялото си в продължение на 10 дни, след което се излюпват слепи и голи малки. Кърменето е подобно на ехидната – няма зърна, а млякото се събира по кожата и се облизва.
Интересен факт: мъжките птицечовки имат отровна шпора на задните си крака. Отровата не е смъртоносна за хора, но причинява силна болка и подуване, което може да трае месеци.
Птицечовката може да остане под вода до 5 минути, докато търси храна – ракообразни, червеи, ларви. На сушата е тромава, но във водата е изключително подвижна. Живее средно 10–15 години.
Еволюционна загадка или ключ към миналото?
И ехидната, и птицечовката доказват, че еволюцията не следва еднакви пътеки. Те представляват връзка между древните влечуги и съвременните бозайници. Научните изследвания показват, че монотремите са се отделили от основния клон на бозайниците преди над 200 милиона години – по времето на динозаврите.
И до днес те съхраняват черти, които ги правят изключителни – яйцеснасяне, ниска телесна температура, специфични сензори в човката (при птицечовката), както и удивителна адаптация към средата.
