Кои са най-старите диалектни думи, които ползваме и какво е тяхното значение?
По икидния - по обяд;
Църцори - тече, но едва-едва;
Кипря - да се наглася, да се приготвя;
Кусур - недостатък;
Артиса - остана (като количество, например - артиса храна);
Лани - миналата година;
Заран - сутринта;
Сабахлян - сутринта;
Заник - залез;
Навестя - да споходя някой, да отида на гости;
Стъкмявам - подреждам, нагласям (да стъкмя огъня);
Теферич (на теферич) - прохладно място;
Раздумка - приятелски разговор;
Мушморок - по-палаво дете, което прави бели;
Разлъка - раздяла;
Сакам - искам, желая;
Зевзек - шегобиец, майтапчия;
Вастегарка - инструмент, който представлява здрава пръчка с чатал в единия край. Ползва се, за да се товари добитък когато човек е сам;
Вие използвате ли някои от тези думи в ежедневната си реч? Интересното е, че повечето от нас го правят, но не се усещаме и си мислим, че езикът ни вече се размива и повлиява от чуждици, но не осъзнаваме, че всъщност не е така. В ежедневието си ползваме много диалектни думи и горните са само малка част от тях. А какви стари български думи знаете? Споделете с нас в коментарите на статията.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛЮБОПИТНО:
Тайната на дълголетието на най-възрастната жена на планетата
Топ 5 оригинални идеи за оформяне на козунаци
Защо Гергьовден е "Ден на храбростта и Българската армия"?
Как правилно се пържат бланширани картофи, така че да са много хрупкави?
Какво може да се използва вместо фолио: 5 варианта за перфектни ястия
Древни скелети, открити във Франция, разкриват убийства в мафиотски стил
Златни правила: как да изберем добро вино в магазин?
Черният шоколад преди лягане не вреди на нощния сън
Ябълка през нощта: добре или зле?
„Лазаре, стани“ – какво се случва с Лазар след възкресяването му?
Редактор:
Иван Иванов