Спасовден принадлежи към подвижните църковни празници – отбелязва се от православната църква на 40 –я ден след Великден и винаги се пада в четвъртък. До навечерието на празника е прието християните да се поздравяват с „Христос Воскресе!“
Големият църковен празник Спасовден е известен още като Възнесение Господне и е особено почитан в българската традиция. През 2025 година Спасовден се пада на 29 май.
В религиозен план
Още: Календар на геомагнитните бури за май 2025 – не пропускайте тези дати
Според поверието Иисус завършил делото на спасението – на 40-я ден след Възкресението си Спасителят възвел Своите ученици на Елеонският хълм. Там им дал последното си напътствие и благословия, след което се възнесъл в небесното царство оттук и името на празника Възнесение Господне.
Вярвания на българския народ
В българската традиция празникът е известен като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя, тъй като Синът Божий, Иисус Христос, е Спасителят на цялото човечество.
Според българското вярване на Великден душите на починалите са пуснати да слязат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират отново в отвъдното. Според друга версия „на Великден отварят рая и го затварят на Спасовден“.
Още: Лунен календар на градинарството за май 2025 година
Тези вярвания всъщност са народна интерпретация на християнското вярване, че преди да се яви възкръснал сред живите, Христос слиза в ада и избавя от властта на дявола всички починали, след което ги отвежда в рая.
Обичаи на Спасовден
Според народния календар на Спасовден се правят ритуали за дъжд, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
"Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци.. "
Още: Кога е следващата голяма Задушница през 2025 година?
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен.
Поверия
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна. Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалиите, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от празника Свети Дух – по земята започват да бродят русалиите, русалийките или русалците. През Русалската седмица особено строго се спазват различни забрани – да не се преде, да не се тъче, да не се пере за да не се разгневят русалиите.
Още: „Те ти, булка, Спасовден“ – какво значение ни носи изразът?
Стриктно се избягват различните дейности и седенето на открито – например не се работи по ниви, градини и лозя, не бива да се ходи през нивята, ливадите и горите, ако няма път, да не се спи през деня на полето – защото на такива места русалиите устройват своите трапези и понеже са невидими, има опасност човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими болести, наричани русалски.
Въпреки забраната за спане на открито, в някои части на страната изнасят болните на росен – т.е. да пренощуват до първи петли на поляна, където има от цветето росен. Вярва се, че това е любимото цвете на русалиите и самодивите и понеже те са радостни от вида му, може да дарят здраве на болния.
Още: Възнесение Господне – какво се празнува на този ден?
Затова до него оставят дарове за тях. Този обичай е аналогичен на обичая за здраве, спазван в нощта срещу Спасовден. Местата, където изнасят болните на росен обикновено наричат Русалска поляна/ливада или Русалска пътека.
