До средата на следващата година България трябва да бъде извадена от "Сивия списък". Това каза министърът на правосъдието Георги Георгиев в “Интервюто“ на БНТ. От 25 критерия 22 са признати за изпълнени, като първата от мерките за покриване на оставащите критерии вече е изпълнена от Министерството на правосъдието, обясни министърът. По думите му през януари ще бъде докладван напредъкът по оставащите три критерия, след което ще бъде поискано откриване на процедура за изваждането ни от списъка. Според Георгиев присъствието на България в "Сивия списък" отблъсква чуждестранните инвеститори, забавя ръста на брутния вътрешен продукт и затруднява българския бизнес.
За побоя над прокурор Иво Илиев
На въпрос за нападнатия бивш заместник градски прокурор Иво Илиев Георгиев посочи, че случилото се е недопустимо. Той допълни, че нито един български магистрат не трябва да се чувства застрашен за своя живот или този на семейството си. Очакваме развитие от МВР и случаят да не бъде потулен, отбеляза Георгиев.
Още: Назначиха охрана на нападнатия с чук бивш зам.-градски прокурор на София
По отношение на срещата си с нотариалната камара министър Георгиев посочи, че са направени над 80 проверки, поискани са осем дисциплинарни наказания и са отнети три лиценза. Това е част от засиления контрол над нотариалната дейност, каза Георгиев. Той отбеляза, че камарата и министерството са в сътрудничество за изготвянето на промени, за да се затегне режимът, да се предвидят по-ясно техните правомощия и необходимата грижа, която се полага от тях, да бъде ясно разписана. „Смисълът на правото е да пази по-слабия и когато някой наруши правата – да плати солена цена за това“, заключи министърът.
За казуса с "Лукойл"
Световната новина тази седмица дойде от Белия дом. Съединените американски щати наложиха санкции на руските петролни гиганти "Лукойл" и "Роснефт". Действията на администрацията на Доналд Тръмп пряко засягат България, защото точно преди 26 години и 2 седмици - на 12 октомври 1999 година правителството на Иван Костов продава 58% от акциите на родната рафинерия "Нефтохим - Бургас" на руската корпоративна група "Лукойл".
През 2005 г. руският нефтодобивен гигант изкупува акции на миноритарни акционери и така контролира над 90% от капитала на дружеството. Държавата запазва така наречената "златна акция". В края на седмицата парламентът прие законови промени, според които продажбата на рафинерията може да се осъществи само след съгласуване с ДАНС и правителствено решение.
„Българската компания "Лукойл", която е собственик на рафинерията и няколко други дъщерни дружества, които обслужват съпътстващия бизнес, са част от санкциите. Обхванати са от санкциите, защото през няколко нива на собственост в различни чужди държави, а в крайна сметка техният действителен собственик е руската компания "Лукойл", която е вече в санкционния списък. Има месец, докато влязат в сила новите санкции. Ако междувременно, разбира се, не напреднат преговорите между САЩ и Русия“, обясни Георги Георгиев, министър на правосъдието.
Още: Конфискация на престъпно имущество: Депутатите с промени в НК
„Това, което се случва обичайно е, че банковите трансакции, които трябва да се случат, за да купим гориво и да си платим, няма да могат да бъдат обслужени от банки под угрозата да бъдат обект на допълнителни санкции, несъобразявайки се с наложените такива“, обясни той.
„Малко по-сложно е, но крайният резултат е този, че рафинерията, санкционираните компании няма да могат да получават плащания по различни банкови сметки. Това е в най-голяма степен ефектът на едни санкции, които иначе са национални на чужда държава. Те не се прилагат пряко в Европейския съюз, но по този начин, чрез влиянието върху SWIFT системата, всъщност те постигат ефекта, за който говорим“, каза още Георги Георгиев.
„Всеки случай е специфичен. Европа е в тази ситуация заедно, т.е. нито една страна не е сама за себе си. И решенията, които търсим, са координирани с европейските партньори. Министърът на енергетиката е в рамките на форматите, които работят в Европейската комисия, на комисиите за снабдяването с нефтени продукти. Уточняваме общи стратегии, така че да постигнат целите, които са поставени, без това да засяга пряко гражданите на ЕС по начин, по който това би затруднило дейностите на икономиката. Наред с тях ние водим интензивни разговори с американските ни партньори. Лично аз водя разговорите със службата в американското правителство, която налага тези санкции, за да можем да координираме действията и поведението си като държава партньор“, каза още правосъдният министър.
