По-скъпо олио на хоризонта - производители се оплакват заради Украйна

"Вече 10 месеца продължават нашите усилия да променим обстановката. Наистина се намираме в критична ситуация по отношение на суровината. Тази година производството беше по-ниско - 1,6 млн. тона. Няколко пъти казваме, че и за нашите обеми за производство, на нас ни трябва около 4 млн. тона,“ каза председателят на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти Яни Янев в студиото на Bulgaria on air. Той заяви, че недостигът от 2,5 млн. тона могат да доставят от външните пазари – Украйна, например, като най-голям производител на слънчоглед. Всички забрани, които се въведоха, блокират вноса на слънчоглед в България и се разчита основно на българския слънчоглед, както и на внос от Молдова и Румъния, обясни Янев.

Още: Производители на олио: Забраната за внос от Украйна е антипазарна

Качеството на вносния слънчоглед

"Нас ни притеснява, че отново се поставя въпросът за декларацията на зърнопроизводителите, че трябва да се въведат допълнителни ограничителни мерки за внос, квоти, лицензионни режими. На нас ни е необходим слънчоглед, за да работим. В момента сме изправени пред такава ситуация и нашият проблем е защо се ограничава вносът. Слънчогледът е подложен на най-различни анализи, притеснение откъм качеството няма", допълни Янев.

Янев каза, че ниските цени не удовлетворяват зърнопроизводителите и това е тяхно право, „когато решат тогава ще продават, но нашият проблем е защо се ограничава вносът“. 

Той информира, че забраната за внос първоначално е до 15 септември, впоследствие се подписа меморандум да не се внася слънчоглед от Украйна до края на ноември. След 30 ноември очакват свободен внос от там, обаче се въвежда лицензионен режим, който затруднява процеса.

„Не казваме, че няма да има олио по магазините“, казва председателят на сдружението. Ако българските производители не произведат, ще влезе от някъде другаде. По негови думи, този недостиг рефлектира на българските преработватели. Около 90% от олиото, което произвеждат отива за експорт. За вътрешния пазар казва, че няма притеснения. Ако българските предприятия спрат да работят, предлагането ще е по-малко, но това не би трябвало да се отрази на цените.

Още: Кой печели от забраната за внос на украинско зърно?

Желанието на сдружението е мерките да паднат, за да могат да си осигуряват суровина, с която да работят. Янев пояснява, че провеждат многобройни срещи с министерството на земеделието, но не срещат разбиране. Според него протестите решават проблемите временно, а при тях трябват дългосрочни решения, които да решат проблема с неконкурентноспособността на българското селско стопанство.

По негови думи над 20 000 души ще останат безработни, ако затворят предприятията. „Не молим за помощи, а искаме да не ни се пречи да работим,“ каза Янев.