„Дезинформацията съществува откакто свят светува и е част от комуникацията между хората.“ С тази констатация започва наскоро публикуван доклад на Европейската сметна палата, която допълва, че дезинформацията е приела застрашителни размери и е набрала скорост благодарение на социалните мрежи, предава БНР. Специалисти по медийни комуникации са установили в изследване, чиито резултати са залегнали в цитирания доклад, че „фалшивите новини“ се разпространяват особено добре по време на пандемия и природни бедствия, защото стъпват върху страха на хората. Един от авторите на изследването е Фред Шлимерс, преподавател по медийни комуникации в Хамбург.
Още: NYT: Путин ще се откаже от украински земи, но ще поиска нещо по-важно
Още: Тръмп е обявил, че Путин е готов за преговори, но само ако включват размяна на територии
„Ние, медийните експерти не харесваме термина „фалшиви новини“. Нашето изследване показа, че 90 процента от запитаните описват този термин като проблематичен, т.е. заблуждаващ. А проблемът идва от това, че терминът не е достатъчно ясно дефиниран. Какво всъщност разбираме под „фалшиви новини“? Какво ни внушава това определение?
Освен това помним политици, които използваха този термин умишлено, за да дискредитират несъгласните с тях. Или за да нападат медии, които са критично настроени. Разбира се, че говоря за Доналд Тръмп.“
Старата максима, че една лъжа повторена многократно се превръща в истина, всъщност описва схемата, по която функционират фалшивите новини. Отдавна е известно, че социалните медии са особено податливи за разпространението им. Колко опасно е това явление по време на пандемия, когато на карта е заложено здравето на хората?
Още: Украинските "призраци" разбиха руска база на връх Ай-Петри в Крим (ВИДЕО)
Още: Зеленски потвърди: Обсъжда се тристранна среща с Тръмп и Путин
„Действително, дезинформацията като явление не се е появила с пандемията. Но пандемията се превърна в своего рода катализатор. Ковид-19 засяга цялото човечество, всички се интересуват от вируса. Хората се страхуват, чувстват се несигурни, включително и заради информацията, която получават. В началото на пандемията едни учени твърдяха за вируса едно, други – друго.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Путин: Имаме много приятели, така че ето едно подходящо място за срещата ни с Тръмп
Тази взривоопасна смес доведе до това, че неточните и непроверени информации си пробиват много лесно път до потребителите. Към това трябва да добавим и някои политици, които умишлено използват ковид-кризата, за да трупат с дезинформация политически дивиденти.“
Друг интересен извод от анализа е, че възрастните хора са много по-лесни жертви на подвеждащи и откровено фалшиви новини. Как си го обяснявате?
„Обясняваме си го с това, че обучението в медийна грамотност - където изобщо го има - е насочено към младите хора, към учениците и студентите. А възрастните хора и без това се чувстват несигурни в дигиталния свят.
Още: Прекалиха с климатиците: Атина остана без ток след претоварване на мрежата
Още: Земетресение разтърси Гърция: Ето къде го усетиха (ВИДЕО и КАРТА)
Не сме се занимавали конкретно със степента на образование, но твърдя, че то има много голямо значение за медийната компетентност на хората и поведението им в социалните мрежи.“
„Фалшивите новини“ стават все по-перфидни, по-професионално подготвени и поднесени - това също е един от изводите в анализа. Разпространението им е толкова бързо, че човек няма шанс да раздели житото от плявата.
„Не може бързо да се реагира срещу разпространението на фалшива информация. Опровержението винаги е по-бавно и винаги достига значително по-малко хора, отколкото „фалшивите новини“. Просто защото те „гъделичкат“ ниските страсти, целта им е да предизвикат силни емоции. В такива случаи човек препоства и „лайква“ спонтанно информацията, а това задвижва алгоритъма на социалната мрежа и разпространението става лавинообразно.
Какво могат да направят класическите медии, при положение, че потребителите на социалните платформи вероятно не гледат телевизия, не слушат радио и не четат вестници, дори и в интернет.
„Така е, но все пак традиционните медии имат своята публика, която може би ползва и социалните мрежи. Така че проверката на фактите и опровержението на фалшиви, подвеждащи информации е важно.
В същото време стои въпросът не придавам ли важност на „фалшивата новина“, когато я опровергавам? Медийните експерти, участвали в нашето изследване, смятат, че традиционните медии все още не могат да напипат правилния път, как едновременно да проверят и опровергаят дадена информация, без едновременно с това да се превърнат в разпространител и в услуга на автора на „фалшивата новина“. Балансът е много труден.“
