Войната в Украйна все още не е приключила, но вече е в ход друга битка, която ще оформи бъдещето на света. Тя се води не само в бункери и щабове, но и в конферентни зали, доклади на мозъчни тръстове и дискусии на кръгли маси, пише полското издание Obserwator Finansowy. Ето защо погледите на света се насочиха към Рим, където на 10–11 юли 2025 г. се проведе 4-та Международна конференция за възстановяване на Украйна (Ukraine Recovery Conference – URC2025). Докато официалният фокус беше върху плановете за възстановяване на разрушената икономика, инфраструктура и институции на страната, истинските залози на тези разговори бяха много по-високи: бъдещият статут на Украйна на картата на Европа и световния ред.
Конференцията събра политически, икономически и социални лидери от над 60 държави и институции. Но над всичко висеше чувство на несигурност: американската военна подкрепа виси на косъм, европейското единство се разпада, а войната продължава, макар вече да не е в ежедневните заглавия. Повече от три години след пълномащабното руско нахлуване темата за „победа на демокрацията над тиранията“ почти е изчезнала от дискурса. Все по-често се задава въпросът: каква Украйна ще бъде готов да приеме светът?
Не само политици, но и икономисти се опитват да отговорят на този въпрос. Анализаторите на JP Morgan Chase предлагат четири възможни сценария за прекратяване на войната. Всеки има своя собствена логика, цена и последици. Само един от тях предлага на Украйна реален шанс за просперитет, стабилност и трайни корени в западните структури. Останалите сценарии предполагат компромис, умора и геополитическо лутане – от „израелска самотна крепост“ до „грузински дрейф“ и „беларуска загуба на суверенитет“. Още: Санкциите срещу Русия надхвърлиха 30 хиляди. Ще издържи ли Москва?
Корея, Израел, Грузия, Беларус – карти на бъдещето
Най-добрият сценарий – „Южна Корея“ – предполага, че Украйна, макар и да не се присъедини към НАТО, ще получи постоянна военна подкрепа, присъствие на европейски сили на територията си и твърди гаранции за сигурност от САЩ. 20-те процента от територията, окупирана от Русия, ще останат извън контрола на Киев, но останалата част от страната ще получи шанс за стабилност, демокрация и възстановяване. И, също толкова важно – пари. Замразените руски активи на стойност 300 милиарда долара биха могли да послужат като основа на план "Маршал" за Украйна. Това е амбициозен, но политически предизвикателен сценарий. Вероятност? Едва 15%.
„Израелският“ сценарий е малко по-реалистичен (20%). Без войски на НАТО, но с редовна военна и финансова подкрепа, Украйна би се превърнала в самотна крепост – въоръжена до зъби, но под постоянна заплаха. Цената за това би била отмяната на някои санкции срещу Русия, което на практика би замразило конфликта за десетилетия.
Най-вероятният – и за съжаление, най-лошият сценарий – се нарича „Грузия“. Той предлага 50% вероятност за Украйна, макар и номинално независима, да остане без гаранции за сигурност, като постепенно губи интереса на Запада. Демокрацията ще ерозира, инвеститорите ще се оттеглят, а много бежанци няма да се завърнат. Украйна ще се движи в геополитическа неопределеност, все по-зависима от съседите си, включително от Москва. Това се случи с Грузия, на чиито амбиции европейската общност не успя да отговори. Страната беше твърде нестабилна, за да се присъедини към ЕС, но не бяха предложени достатъчно стимули под формата на инвестиции или контакти, за да се синхронизират институциите на Грузия със Запада. Вместо това страната изпадна в политически хаос. Още: Републиканци: Завоят на Тръмп за Украйна е заслуга на Мелания
Последният вариант – „Беларус“. Ако Съединените щати се изтеглят и Европа не поеме контрола, Украйна може да се превърне в клиентска държава на Русия. Не само Украйна ще загуби, но и Западът, който не успя да защити международен ред, основан на правото, а не на силата. Шансове? Също 15%.
Грузински сценарий за Украйна
След войната с Русия през 2008 г. Грузия получи хуманитарна и финансова помощ, но нямаше твърди гаранции за сигурност или перспективи за членство в НАТО. Въпреки че страната формално поддържаше прозападна позиция, след няколко години настъпи политическа промяна – проруският лагер пое властта, дейността на неправителствените организации беше ограничена, а перспективата за интеграция с Европейския съюз беше замразена. През 2024 г. грузинският парламент прие т. нар. закон за „чуждестранните агенти“, създаден по руски модел, което предизвика масови протести и осъждане от Брюксел и Вашингтон.
Икономиката на Грузия остава крехка, зависима от туризма и паричните преводи, като цели 15% от БВП идва от Русия. Тази финансова зависимост подкопава политическата независимост и улеснява проникването на руски интереси в държавните структури. Още: Напрежение: САЩ и Канада показват мускули до руската граница
Днес може да се направи обезпокоителен паралел в украинския контекст. В грузинския сценарий Киев би получил подкрепа след войната, но не би се закотвил трайно в западните структури за сигурност като НАТО, асоцииране с Пакта или членство в единния пазар или ЕС.
Допълнителен риск, вече забележим в общественото мнение, би било използването на следвоенната умора и разочарование за осъществяване на регресивни политически промени. Примерът с Грузия показва, че без реална институционална подкрепа и дългосрочно западно присъствие е възможно проруските сили да си възвърнат влиянието под прикритието на „стабилизация“. Достатъчно е да се каже, че през 2020 г. там се проведоха спорни парламентарни избори, обвинени в измама, а бившият президент Михаил Саакашвили – символ на прозападните реформи – беше хвърлен в затвора след завръщането си в страната и осъден в политически процес.
Мир, който няма да бъде справедлив
Никой реалистичен сценарий не предлага пълна победа за Украйна днес. Дори войната да завърши с прекратяване на огъня, това не гарантира справедлив мир. Украйна вече е платила огромна цена – човешка, териториална и икономическа. Това, което ще получи в замяна, зависи от силата и трайността на гаранциите, предлагани от Запада. Ако те са само на хартия, Киев може да бъде принуден да направи допълнителни отстъпки – не само териториални, но и свързани със суверенитет и идентичност, Obserwator Finansowy. Още: НАТО ще възпира Путин по източния фланг - планът е разработен
В този контекст най-тревожният сценарий е грузинският – клон към привиден мир, но без никакво реално закотвяне в западните структури. Такъв „мир“ би се основавал на умора от Запада, капитулация пред политиката на свършен факт и мълчаливо признаване на руските постижения. Това решение е в съответствие с логиката на Кремъл: Путин вече не е нужно да контролира цяла Украйна; всичко, от което се нуждае, е светът да приеме новото статукво – страна орязана, неутрализирана, разоръжена и политически деморализирана.
Оттук и наборът от максималистки искания на Москва, които затварят пътя към независимост за Украйна:
- забрана за членство в НАТО и присъствие на съюзнически войски,
- забрана на всякаква форма на ядрена защита,
- блокиране на доставките на съвременни оръжия и разузнавателна помощ,
- признаване на анексирането на Крим и окупираните региони,
- правото на вето на Русия върху бъдещите гаранции за Киев,
- изискване за политически и военни отстъпки от целия Запад – от намаляване на американските войски в Европа до отмяна на санкциите.
Това не са условия за мир, а за превръщане на Украйна във васал. Още: Нов план "Маршал": Съюзниците с мащабен фонд за възстановяване на Украйна, но той е капка в морето (ВИДЕО)
Ако подобна сделка се счита за край на войната, тя де факто би представлявала приемане на ерозията на международния ред, основан на правото и суверенитета. Според тази логика Украйна би престанала да бъде страна, стремяща се към Запада, и би се превърнала в сива зона между блоковете – без истински съюзи, с икономика, спъната от несигурност, емиграция вместо завръщане и политически дезориентирани елити.
Автор: Пьотр Арак
Превод: Ганчо Каменарски
