Една година след като данни показаха, че затлъстяването струва на България над 6 милиарда лева годишно, медицински експерти, пациентски организации и институции са единодушни, че проблемът остава системен и нерешен. Въпреки повишената обществена чувствителност по темата, страната ни продължава да изостава по отношение на ранната диагностика, интегрираната грижа и достъпа до ефективно лечение за хората, живеещи със затлъстяване.
Доц. д-р Явор Асьов внася повече яснота относно Световен ден за борба със затлъстяването.
Доц. Асьов, една година след публикуването на икономическите данни – къде се намира България днес по отношение на затлъстяването?
За съжаление, трябва да признаем, че основните предизвикателства остават до голяма степен непроменени. Затлъстяването продължава да бъде недостатъчно разпознавано, недостатъчно лекувано и подценявано като медицинско състояние. Макар обществената информираност да се повиши и темата да се обсъжда по-открито, това все още не се е превърнало в системна промяна в здравната политика и клиничната практика.
Твърде често затлъстяването се възприема като личен провал, а не като хронично заболяване. В резултат пациентите често попадат в здравната система късно – вече с развити усложнения, които биха могли да бъдат предотвратени при по-ранна намеса.
Кои бяха основните изводи от дискусиите по време на тазгодишния Международен ден на Затлъстяването?
Дискусиите ясно потвърдиха няколко трайни реалности. На първо място, затлъстяването в България остава силно не диагностицирано – приблизително 60% от хората, живеещи със затлъстяване, нямат официална диагноза. На второ място, дори сред диагностицираните, около 80% не получават адекватно лечение.
Друг много важен извод беше ролята на стигмата. Много пациенти отлагат търсенето на медицинска помощ поради страх от осъждане – от обществото, от здравни специалисти, а понякога и от самите себе си. Тази стигма директно допринася за прогресията на заболяването и за по-лоши здравни резултати.
Защо пациентите със затлъстяване толкова често достигат до здравната система едва след развитие на усложнения?
Това е пряка последица от начина, по който затлъстяването е дефинирано и управлявано на практика. Без рутинен скрининг и без ясно разпознаване на затлъстяването като заболяване само по себе си, ние пропускаме възможността за ранна интервенция.
В повечето случаи затлъстяването се адресира едва когато доведе до диабет, сърдечно-съдови заболявания, ставни проблеми или други сериозни усложнения. В този етап лечението става по-сложно, по-скъпо и по-малко ефективно. Ранната диагностика, особено чрез първичната медицинска помощ, е ключова, ако искаме да променим този модел.
Кои са основните системни дефицити, които продължават да блокират напредъка?
Системните пропуски са добре известни и бяха потвърдени отново и тази година. Първо, България все още няма национален подход за скрининг на затлъстяването. Второ, липсва национален регистър за затлъстяване, което силно затруднява планирането на политики, разпределението на ресурси и измерването на резултати.
Трето, грижата остава фрагментирана. Пациентите често се движат между общопрактикуващи лекари, специалисти и болници без координация и приемственост. И не на последно място – достъпът до научно обосновано лечение, включително мултидисциплинарна грижа и съвременни терапии, остава ограничен за голяма част от хората, които се нуждаят от него.
Какво трябва да се промени, за да може България да премине от осъзнаване към реални действия?
Първата и най-важна стъпка е официалното признаване на затлъстяването като хронично и лечимо заболяване на ниво политика. Това признание трябва да намери отражение във финансирането, клиничните насоки и цялостната грижа за пациента.
Необходими са и инвестиции в ранна диагностика, особено чрез първичната медицинска помощ, където пациентите най-често имат първи контакт със здравната система. Интегрираните модели на грижа – с участие на общопрактикуващи лекари, ендокринолози, диетолози, психолози и други специалисти – са от съществено значение.
И накрая, достъпът до ефективно, научно обосновано лечение трябва да се подобри. Превенцията е важна, но тя не може да замести грижата за хората, които вече живеят със затлъстяване. Те заслужават навременна и адекватна медицинска помощ.
Колко важни са общественото образование и намаляването на стигмата в този процес?
Общественото образование е абсолютно ключово. Докато затлъстяването продължава да се свързва с вина и морална оценка, пациентите ще отлагат търсенето на помощ, а здравните специалисти често ще се колебаят да адресират проблема активно.
Намаляването на стигмата не е „мека“ мярка – то е медицинска необходимост. Когато затлъстяването се третира със същата сериозност и емпатия, както и другите хронични заболявания, резултатите се подобряват. Образованието трябва да бъде насочено както към широката общественост, така и към медицинските специалисти, за да се променят нагласите и клиничната практика.
Ако трябва да обобщите ситуацията с едно послание, кое би било то?
Данните са ясни, а решенията са известни. Затлъстяването е хронично заболяване, за което съществуват ефективни инструменти за диагностика и лечение. Това, което липсва, е решително национално действие.
Всяка година забавяне означава повече усложнения, по-високи разходи и повече хора, които губят години живот в добро здраве. Времето за действие е сега.
