НЗОК ще прави внезапни и кръстосани проверки на болниците

Това каза д-р Галя Йорданова, директор на дирекция „Извънболнична медицинска и дентална помощ“ в НЗОК по време на съвместен обучителен семинар за медиите и представители на НЗОК и Районните здравноосигурителни каси (РЗОК) в страната, във връзка с особеностите, свързани със здравната реформа и нормативните промени, касаещи дейността на НЗОК, предаде „Фокус“.

Тя разясни видовете контрол, който ще се оказва върху лечебните заведения.

„Предварителният контрол или контрол преди заплащане означава, че в отчетния период изпълнителите на медицинска помощ са изпратили дистанционно своите документи и започва тяхната проверка. Тя може да приключи на ниво отчетни документи в районна каса, но има и неща, които могат да се случат и на място в лечебното заведение. В този период, в който лечебното заведение се е отчело и преди да му бъде заплатена отчетната дейност, другата проверка може да бъде в самото лечебно заведение – когато отиваме на място и търсим не само амбулаторния лист, който е изпратен по документите в районната каса като файл, а търсим самият амбулаторен лист или самото направление в лабораторията, за да видим дали например хартиеният носител – там, където се е подписал пациента съответства на това, което е отчетено в районната каса“, даде пример д-р Йорданова.

По думите й контролът след заплащане ще е тогава, когато дейността вече е отчетена, Касата е заплатила на договорния партньор неговата дейност и се тръгва по така нареченият „последващ контрол“.

„Това може да стане по документи в РЗОК, без да се влиза в лечебното заведение, но може да се извърши със заповед и в самото лечебно заведение“, уточни тя.

Д-р Йорданова уточни, че вече ще се извършват и кръстосани проверки, при които проверяващи от районната каса в Плевен, ще проверяват болницата в Бургас, например и това ще спомогне за избягване на субективния фактор при извършването на проверките. Предвидени са и внезапни проверки, при които проверяващи от НЗОК могат да отидат и да направят проверка на място по сигнал, без участието на служители от РЗОК.

Няма да отстраняваме лечебни заведения без да прилагаме никакви принципи или да подхождаме субективно, заяви Иванка Кръстева, подуправител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Осигуряват медицински изделия за лечение на мозъчно-съдови заболявания със средства от бюджета

Министерският съвет одобри промени в постановлението за изпълнение на държавния бюджет за 2016 година. С него се създава възможност съ...

Прочети повече

Тя обясни критериите, по които Касата ще сключва договори с болници и посочи, че те не целят да изключват лечебни заведения, а да ги класират по критерии, които да гарантират качествено лечение за пациентите.

„Няма да отстраняваме лечебни заведения без да прилагаме никакви принципи или да подхождаме субективно. Имаме национална здравна карта, с която сме длъжни да се съобразим. Леглата, попаднали в НЗОК ще участват в критериите, по които ние ще класираме лечебните заведения, съобразно обращаемостта на пациента към конкретни специалности през предходната година. В наредбата е посочено, че ние класираме, а принципа, по който класираме е този – ще съобразим обръщаемостта през последната година, ще класираме лечебните заведения по специалности и ще сключим договор с всяко едно лечебно заведение с толкова легла, колкото му се паднат на базата на това класиране “, поясни Кръстева.

От 1 април тази година в профилактичните прегледи на лицата над 18 години се включва и оценка за сърдечно-съдов риск, каза д-р Галя Йорданова.

„При лицата над 18 години от началото на месеца за първи път в обхвата на профилактичния преглед намира отражение определянето или оценката на сърдечносъдов риск", заяви д-р Йорданова. Тя поясни, че оценката ще става при извършване на профилактичен преглед на лица над 18 години, но за определени възрастови категории. Д-р Йорданова уточни какво включват оценките на сърдечно-съдовия риск.

„Факторите, които ще се проследяват, са пол, възраст, повишено кръвно налягане, тютюнопушенето, като отстраним рисков фактор и не на последно място – изследване на общ холестерол. Тези 5 фактори наведнъж със своите показатели ще дадат какъв е рискът на всяко едно лице над 18 годишна възраст от развитие на сърдечно-съдово заболяване. Когато се определи, че рискът е 5 или над 5% тогава вече става въпрос за сърдечно съдов риск и от 1 април тази година той се включва в категориите на рисковите групи със сърдечно съдови заболявания“, допълни още д-р Йорданова.