Бебетата могат да обработват музика още от третия месец от живота си, а по-сложни движения в отговор на чутото започват да се появяват едва към края на първата година, предаде АПА, позовавайки се на международно изследване с участието на учени от Виенския университет, публикувано в специализираното издание "eLife".
Изследователите са проучили едновременно мозъчната активност и движенията на 79 бебета на възраст три, шест и дванадесет месеца, докато са слушали детски песни. Активността на мозъка е била измервана чрез електроенцефалография (ЕЕГ), а движенията на тялото – чрез система за видеопроследяване.
Снимка: iStock
"Има много изследвания върху бебета и музика, които се фокусират върху слуховото възприятие. Много по-малко са тези, които разглеждат ритмичните движения", казва пред австрийската агенция АПА Трин Нгуен, психолог по развитието от Виенския университет и водещ изследовател в проекта. По думите ѝ досега не е имало проучване, което едновременно да проследява реакциите на мозъка и движенията на бебетата.
Още: Малки лъжци: Бебета се научават на измами преди първата дума и първата крачка
Резултатите показват, че още тримесечните бебета проявяват по-силна мозъчна активност при слушане на музика в сравнение с хаотично смесени звукови последователности. Учените откриват и основна връзка между музиката и движенията във всички изследвани възрастови групи.
По-високите тонове стимулират по-силно движенията на бебетата независимо от възрастта им. По-сложни и организирани двигателни модели обаче се появяват едва около 12-месечна възраст. В същото време изследването не установява синхронизиране на движенията с музикалния ритъм, каквото се наблюдава при възрастните. "Движенията наистина вече са ритмични и се влияят от музиката, но не са като при възрастните, които например се поклащат в такт", обяснява Нгуен.
Следващи изследвания
Снимка: iStock
Следващият етап от изследването ще бъде насочен към музикалното взаимодействие между родители и деца – например при съвместно пеене и изпълнение на ритмични действия. Учените искат да установят дали в такива ситуации мозъчната активност на децата и възрастните може да се синхронизира.
Още: Защо едни песни ни разплакват, а на други танцуваме
Според съавторката на изследването Стефани Хол от Виенския университет резултатите показват, че музиката за бебетата не е просто фонов звук. "За родителите, специалистите в образованието и ранното детско развитие това означава, че съвместното пеене, ритмичното люлеене и повтарящите се музикални занимания могат да бъдат ценен опит още през първата година от живота – дори когато бебетата все още не се движат видимо в такт с музиката", посочва тя, цитирана от БТА.
