Скалните стени в пещерите и пресъхналите речни корита на оманската провинция Дофар пазят близо 2400-годишни надписи, които се вият по повърхността в мистериозен шрифт. Повече от век тези надписи – известни като писмеността Дофари – не са били разшифровани. Сега, в изследване, публикувано в списанието Jaarbericht Ex Oriente Lux, лингвист твърди, че е дешифрирал основния подтип на писмеността Дофари и е открил доказателства, че азбуката не произхожда от Южна Арабия.
Трайната загадка на писмеността Дофари е довела до много теории през десетилетията, включително фантастичната идея, че „това са надписи от хората от Ад, изгубено арабско племе, споменато в Корана“, казва авторът на изследването Ахмад Ал-Джалад, лингвист в Държавния университет на Охайо, цитиран от Science.org. Новата статия на Ал-Джалад бележи „първото надеждно проучване по този въпрос“ и „има потенциала да напише изцяло нова страница от историята на Арабия“, добавя Джулиано Кастаня, лингвист в Пекинския педагогически университет, който не е участвал в работата.
ОЩЕ: Произходът на най-ранната писменост в света сочи към месопотамски символи върху печати
Изследването на писмеността Дофари датира от 1900 г., когато двама британски археолози споменават надписите в книга за южната част на Арабския полуостров. Три десетилетия по-късно Бертрам Томас, първият човек от Запад, прекосил Руб ал-Хали (Празното каре) – обширната пустиня, която покрива голяма част от Южния Арабски полуостров – описва каменни паметници в Дофар, които били маркирани с писмеността. Отвъд хълмовете на Дофар изследователите открили примери за Дофари и в съседната провинция Ал-Махрах в Йемен, както и издълбани върху скали на остров Сокотра.
Roger Pearse
Надписите били почти забравени до началото на 90-те години на миналия век, когато оманският епиграфист Али Махаш ал-Шахри обединява усилия с британската си колега Джералдин Кинг, за да документират подробно рисуваните надписи от пещерите в Дофар. Въпреки че не успяват да дешифрират писмеността, изследователите установяват, че тя има два различни подтипа, които наричат Писменост 1 и Писменост 2. Новото проучване съдържа дешифрирането на Ал-Джалад на Писменост 1 от Дофари, по-често срещаната от двете.
ОЩЕ: Неразшифрована писменост от Великденския остров може да предхожда европейската колонизация
Докато разглежда снимките на надписите, направени от Ал-Шахри и Кинг, Ал-Джалад забелязва, че конкретен надпис от пещера в Дофар има само около 26 отделни символа или глифа, които никога не се повтарят. Изследователят подозира, че не става въпрос за дълго изречение, а по-скоро за азбука – списък с отделните букви в писмеността, подобен на нашата азбука. Втори надпис, със същите глифове в същия ред, затвърждава теорията му. Същата последователност се появява в трети надпис от Дукм, Оман, публикуван през март в оманското археологическо списание Athar.
За да разкрие азбуката на Дофари, Ал-Джалад разгледал сходните писмености на древен Йемен и древна Северна Арабия, чиито азбуки започват с последователността h-l-ḥ-m и следователно се наричат халхам. Той разсъждавал, че буквите на Дофари трябва да са в същия ред. Чрез съпоставяне на глифовете на Дофари с техните еквиваленти в халхам, Ал-Джалад им присвоил звукове и започнал да дешифрира думи от отдавна изгубен език.
ОЩЕ: Изследователи дешифрираха енигматичната древна кушанска писменост
More surprises form the Dhofari script (see here for decipherment: https://t.co/BAorVbA1Dk). Kawṯar is a hapax in the Quran and its meaning is elusive. The name is now attested in Dhofari, as a male given name.
— OCIANA (@OCIANA_OSU) June 8, 2025
𝒍 {𝒔}𝒘ʿ𝒃 𝒃𝒓 𝒌𝒘𝒕̱𝒓 'By Swʿb son of 𝑲𝒂𝒘𝒕̱𝒂𝒓'
nice. pic.twitter.com/XZbn8yB6UT
Тези думи крият улики за хората, които са използвали писмеността Дхофари. Първо, този език не е бил арабски, а древен роднина на предислямските местни езици на Оман, които се говорят и до днес. След като внимателно проучил формите на глифовете, Ал-Джалад също заключил, че те най-вероятно произлизат от използваните в писменост, наречена Тамудска Б. Тази писменост е била широко използвана в северната част на Арабския полуостров, в днешната саудитска провинция Наджд, което предполага, че буквените форми по някакъв начин са се разпространили на юг в съвременния Оман и Йемен.
Епиграфистът от Оксфордския университет Майкъл Макдоналд, който не е участвал в изследването, нарича работата на Ал-Джалад „голям пробив“ в областта на един досега неизвестен южноарабски език. Той добавя, че глифовете на писмеността „изглеждат по-близки до тези в древните северноарабски писмености, отколкото до тези в известните древни южноарабски писмености“, предоставяйки „потенциално изключително важна“ улика за това как езиците и писмените системи някога са се разпространявали в региона.
ОЩЕ: Рядък образец на африканска писменост разказва за еволюцията на буквите
Дешифрирането на писмеността Дофари вече помага за разбирането на регионални археологически обекти, като например Сумхурам, древен пристанищен град в южен Оман, който е бил активен от III век пр.н.е. до V век сл.н.е. Археолозите са знаели, че името Сумхурам означава „Сумху е висок“ на древен южноарабски език, но не знаели със сигурност кой или какво е Сумху. Един от преведените надписи на Дофари гласи: „Нека ръката на Сумху бъде върху него“, което според Ал-Джалад доказва, че Сумху е бил бог, на когото е кръстен градът.
