На всеки континент без лед има странни, голи, кръгли вдлъбнатини с диаметър от метри до километри и дълбочина само няколко сантиметра. Анализът на почвата показа, че тези пространства, лишени изцяло от растителност и наричани „приказни кръгове“, „кръгове на феите“ или „вещерски кръгове“, освобождават водород, издигащ се от вътрешността на Земята. Учените и предприемачите са се заинтересували от тях като потенциални източници на чисто гориво.
Ново изследване, публикувано в списание Geology, предлага едно от първите геомеханични обяснения за образуването на мистериозните „плешивини“: налягането на издигащия се водород кара кръгъл участък земя да се издуе и след това да се пропадне.
ОЩЕ: Разкриха мистерията на „кръговете на феите“ в Намибия
Досега „никой наистина не е разбирал или сериозно не се е опитвал да обясни как се образуват тези кръгове на феите“, признава геологът Ален Принцхофер, който е рецензирал статията. Според него тази работа се е превърнала в „още един градивен елемент в основата на знанията за водородните системи“. Колегите му обаче са по-скептични относно предложения механизъм.
Земната повърхност е осеяна с много мистериозни кръгли структури. В продължение на десетилетия еколозите обсъждат произхода на друг тип „приказен кръг“ – по-малък, често срещан в сухи райони и смятан за причинен от недостиг на вода, конкуренция между растенията или дори термитна активност. Едва през последните 10 години бяха открити кръгове, които отделят водород. Подробното им проучване обаче е трудно поради високата цена на сондирането.
Произходът на вълшебните кръгове остава загадка
iStock
„Ако искаме да използваме тези кръгове [за добив на енергия], трябва да знаем колко дълбоко да пробиваме“, казва геологът Мартин Шьопфер от Виенския университет.
За да обяснят произхода на кръговете, Шьопфер и колегите му разработили модел, вдъхновен от аналог от реалния живот: газопроводи от XIX век, които понякога създавали кръгови вдлъбнатини, когато газът излизал през пукнатини в тръбите. Учените предположили, че естественият водород под високо налягане може да се държи по подобен начин.
ОЩЕ: Учени откриха къде се крие "липсващата половина" от материята на Вселената
Според модела, водородът, издигащ се от точка на дълбочина до 500 метра, постепенно измества водата от микропорите в скалите. Само за 100 – 200 дни почвата в тази област ще се надуе „като суфле“, обяснява Шьопфер. На този етап просмукващият се газ може да унищожи растителността поради промяна в химичния състав на почвата. Ако източникът на водород спре да работи, ще започне да прониква смес от вода и други газове под по-ниско налягане и почвата ще се слегне. Целият процес отнема около година, което е в съответствие с въздушната фотография, регистрираща бързата поява на кръгове – „геоложки мигновено“, по думите на учения.
Привидно логичното обяснение за „вещерските кръгове“ не е било разбрано от всички специалисти по естествен водород. Геохимикът Вячеслав Згонник е изследвал стотици такива образувания, но никога не се е сблъсквал с внезапно спиране на емисиите на водород.
ОЩЕ:
iStock
„Струва ми се, че авторите са предложили механизъм, който работи на хартия, но не и в природата“, отбелязва експертът.
Според него вдлъбнатините се образуват поради химични реакции на водорода с породите, които правят почвата по-пореста и склонна към слягане. Геофизикът Яогуо Ли от Горското училище в Колорадо нарича статията „интересна“, но поставя под въпрос съществуването на такива мощни точкови източници на водород. Смята се, че естественият водород се образува, когато водата реагира с желязосъдържащи скали или при разпад на радиоактивните елементи. Но в тези случаи газът се издига бавно и се разсейва прекалено широко по площта, за да създаде кръг, както са моделирали Шьопфер и неговите съавтори.
Но Згоник допуска, че в резултат на забавяне на изтичането от определени породи, водородът може да се натрупа и след това бързо да пробие на повърхността през вертикални пукнатини, имитирайки внезапен източник на високо налягане.
Ако Шьопфер и колегите му са прави, тогава колкото по-голям е „приказният кръг“, толкова по-голям е източникът на водород под него – готова отправна точка за геолозите.
Структурният геолог Изабел Морети от университета в По-Адур, която е рецензирала статията, обаче смята връзката за неубедителна: „Ако водата излиза от ваната, това не може да ни каже какъв обем има тя“.
Независимо дали моделът ще се потвърди, или не, Ли е радостен, че учените изследват миграцията на водород в земната кора. „Ако можем да разберем това, водородът би могъл да захранва човечеството в продължение на векове“, заключава той.
