X
 
 

Офицер от резерва: Днешните българчета знаят повече за света, отколкото за родината си

5513
photo of Офицер от резерва: Днешните българчета знаят повече за света, отколкото за родината си
Снимка: Actualno.com/Ангел Атанасов
Подполковникът от резерва Радослав Георгиев е възпитаник на Висшето народно военно-артилерийско училище в Шумен – дипломирал се през 1976 година. След това служил в артилерийско поделение в Ботевград. От 1979 година започнал службата си в артилерийския дивизион на Народната школа за запасни офицери "Христо Ботев" в Плевен. Четири години по-късно бил издигнат на длъжност командир на школническа артилерийска батарея. След като завършил Военната академия "Г. С. Раковски", станал преподавател в школата по артилерийска стрелба и управление на огъня. В последните 6 години от службата си там е бил и командир на дивизион. Към резерва минал през 2003 година. Сега е председател на сдружение "Артилерия – ген. Владимир Вазов" – Плевен.  Ето какво разказа той пред Actualno.com:

Г-н Георгиев, Сдружението на артилеристите работи предимно с ученици – организирате им конкурси, свързани с историята на Българската армия, фолклорни състезания, лектории за известни български военачалници и др. Защо се насочихте точно към подрастващите?

Това е едно от направленията, в които работи нашето сдружение. Опитваме се да помагаме на преподавателите в училищата за родолюбивото възпитание на децата. Защото от това възпитание зависи какво бъдеще ще си изберат те, когато станат младежи. Зависи и бъдещето на България като държава. Ако не емигрират и останат в родината си, тези младежи ще бъдат полезни и на себе си, и на цялата нация. В сдружението ни членуват хора с доста богат организационен и практически опит в родолюбивото възпитание, натрупан по време на службата ни в българската армия. Сега използваме този опит и го пренасяме в училищата – работим много добре с 12 плевенски училища и с още пет в други общини.

Достатъчни ли са часовете в образователната програма, в които се преподава родолюбие?

Тези часове са 10 на учебна година. Провеждат се в часа на класния. Те най-често са свързани с различни годишнини от важни събития в българската история. И аз, и останалите офицери от резерва в сдружението смятаме, че това е недостатъчно, за да опознаят децата своята родина и да я обичат така, както тя заслужава. Възпитанието в родолюбие е процес, който започва от ранна детска възраст – от детските градини, с игри, песнички, приказки и т.н. Завършва по различно време за всеки човек – според това кога се е формирал като личност. Днешните българчета знаят повече за света, отколкото за своята родина. Чрез глобалната мрежа те могат да стигнат до всяка точка на планетата и да получат информация за нея. Ще ви разкажат подробно, например, какви растителни видове виреят на Каймановите острови. Но ако ги попитате за Тревненската художествена школа, повечето от тях ще се затруднят да отговорят.

Какво още може да се направи в тази насока?

От три Народни събрания насам нашето сдружение предлага на комисиите по образование и култура да се въведе в гимназиите нова учебна дисциплина – "Родолюбие". Тя да синтезира най-важното от свързаните с България уроци по история, география, литература и др. В часовете по нея учениците да се запознават по-разширено с върховете в историческото развитие на нашата държава, с българската флора и фауна, с най-върховите постижения на български учени, творци, спортисти. С българските личности, пред които светът е свеждал и продължава свежда глава в знак на почит и уважение. Имаме нужда от това самочувствие.

Какви са ви впечатленията от младите хора на България? Гордеят ли се с родината си, или просто чакат да дойде техният ред да емигрират?

Впечатлението ми е, че немалка част от подрастващите мечтаят да работят в чужбина. Взимат пример от своите родители, близки и познати, които вече са си потърсили късмета извън България. То се вижда с просто око, че родината ни постепенно обезлюдява. А имаме такива дадености, че можем да направим живота си тук прекрасен. Тази територия ни я е дал Господ, а ние сме я задържали през вековете. За нея са загинали много български воини. Но ако се запази тенденцията младите, умни и кадърни българи да емигрират, в един момент на тази територия ще заживеят хора от други етноси, които ще ни асимилират. Разбира се, сред учениците, с които работим, има и много деца, които искрено и осъзнато обичат България и милеят за нея. 

Някога в училищата се изучаваше и предмет "Начално военно обучение". Трябва ли това обучение да се върне под някаква форма?

Смятам, че трябва да се върне. Чрез нея учениците ще се запознаят със структурата на Българската армия и нейните задачи. Ще научат елементарни неща, свързани със строевата и физическата подготовка, с топографско ориентиране, със стрелковото оръжие и др. В часовете по начално военно обучение да се изучава и дисциплината, за която вече споменах – "Родолюбие".

Какво ще им даде на младите хора това начално военно обучение – те се интересуват от съвсем различни неща?

Чрез него те ще могат да опознаят по-добре себе си. Това никак не е малко. На някои от тях военната професия може да им допадне и да решат да постъпят на кадрова военна служба или да кандидатстват за курсанти в Националния военен университет. От друга страна днешният свят е много променлив. България е член на НАТО и може да разчита на партньорите си в този военен съюз в случай на агресия срещу нея. Историята обаче показва, че има и изключения. Нека си спомним конфликта между Гърция и Турция през 1973 г. И двете държави са в НАТО, но това не попречи тогава на Турция да направи десант в Северен Кипър. Така се създаде т.нар. Севернокипърска турска република. Освен от Турция, тя не е призната от нито една друга държава, но продължава да си съществува. В този смисъл началното военно обучение е необходимо, защото всяка държава трябва да има своя вътрешна готовност да се противопостави на евентуален агресор. Всяка държава гони своите интереси. А интересът на нашата държава е тази територия, за която са загивали през вековете прадедите ни, да я запазим и да я предадем на следващите поколения.

Като офицер от резерва, каква е оценката Ви за състоянието на Българската армия днес? Кандидатите да служат в нея не са много. Тя постоянно е в недокомплект...

Българската армия в момента и сведена до минимум. Основните й задачи са свързани с членството ни в НАТО. Тя наистина е недокомплект. Преди две години войнишкият състав беше непопълнен с 21 на сто, а офицерският състав – със 17 на сто. Заплащането на военослужащите в Българската армия не е достатъчно от гледна точка на тяхната подготовка, на техните отговорности и на рисковете, които поемат, когато са на мисия. Затова няма интерес към тази професия.

Интервю на Ангел Атанасов

Actualno.com

Етикети:

0 Коментара

Кафене
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта

Екипът на actualno.com ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари. В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки, или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

missing image
Започва Коледният пост

От днес, 15 ноември, започва постът преди празника Рождество Христово. Според Типика (Устава) на БПЦ Рождественският (Коледният) пост е...