Владислав Дечев, SGI: Всеки завършен, а още повече реализиран проект, е научен урок

SGI Bulgaria, която тази година празнува 10-годишен юбилей, се нарежда сред най-добрите компании в света на дизайна с мащабния градоустройствен план на новия комплекс Garitage Park.

Това е причината Actualno.com да потърси с г-н Владислав Дечев, едно от лицата на SGI, на разговор за компанията и градоустройството!

Г-н Дечев, вече почти 10 години сте част от SGI. Кои са най-мащабните проекти, в които сте участвали като професионалист и като част от SGI?

Конкретни примери има много. Всеки проект, голям или малък, е едно предизвикателство. Всеки завършен, а още повече реализиран проект, е научен урок и ако сме имали късмет – само няколко бели косъма на главата. Наистина през годините сме имали редица обекти, клиенти, които ако след дългия път на инвестиционния проект, все още ни споменават с добро, значи сме си свършили добре работата.

Компанията празнува 10-годишен юбилей тази година – какъв е вашият принос в последното десетилетие и какъв бихте искал да бъде в следващото?

Действително SGI става на 10 години, а определено не се усещат като толкова. За последното десетилетие като екип се развихме по десет (от 5 до 50 души), а като опит и научени уроци – многократно. Строителният бранш е един от малкото, които пряко оставят следа – в живота на обитателите, в средата, в която се развива, дори в историята. Той маркира прогреса, технологиите и разбиранията на човек в дадения период от време. Предизвикателството пред всички нас, част от този бранш, е да успяваме да се развиваме, да предлагаме все по-добър продукт на нашите клиенти, а в глобален план да изместваме границите на комфорта си и да развиваме архитектурата във времето, не само в следващото десетилетие, а и за напред.

Що е то устойчиво строителство и как се развива в България? Кои са реализираните добри примери у нас?

Устойчивото строителство и дизайн в някаква степен присъстват в България от няколко десетилетия. Истинският осмислен продукт обаче и реалните ползи от него са все още недооценени и за съжаление не толкова популярни. Все още сертифицирането на сгради и проекти по някоя от световно признатите системи е по-скоро маркетингова стратегия отколкото друго. Въпреки това устойчивост в България има. В синтезиран вид, това се изразява във всеки проектантски и строителен процес, който води до повишаване на комфорта на обитаване, а в същото време води до оптимизации на експлоатационни разходи за крайния потребител. Стандартите в това отношение се завишават прогресивно. Самото сертифициране на сгради все още има нужда от популяризиране, но практически, потребителите имат изисквания, а браншът – реагира.

Каква е тенденцията в България по отношение на големите градоустройствени проекти? Има ли нещо, което да можем да отличим навсякъде в страната?

С повишаване на доходите, във време на подем, обикновено идват и определени по-високи изисквания към средата на обитаване. Както знаем в София, а и не само, трайно-дефиниран е продукта "затворен комплекс от жилищни сгради". В общия случай това дава допълнителна стойност свързана със сигурност, удобства и спокойствие, които са по-трудно контролируеми в по-традиционната форма на обитаване – апартаментния блок например. Именно "затворения комплекс" е продуктът, който най-често дефинира големите градоустройствени проекти. Тенденциите за комбиниране на жилищни с търговски и офисни функции пък позволяват на създалата се затворена среда да бъде утилизирана и използвана целодневно, което и в чисто търговски план има повече смисъл.

Мода и необходимост често не са едно и също. От какви градоустройствени проекти се нуждае спешно България според Вас?

Често по нашите географски ширини се предпочита започване на чисто, а старото бива пренебрегвано и неглижирано. Това важи с пълна сила по отношение на градоустройствените проекти, особено тези от "затворен тип". България има нужда от мерки за модернизиране и благоустрояване на съществуващите застроени площи. От вдигане на стандарта на техните обитатели, а от там и на жителите на съответния град. Няма причина България и Швейцария да имат различна градска среда и дори висока, тази летва може да бъде прескочена. Разбира се, това изисква време, промяна на индивидуалните човешки разбирания и не на последно място – търговски смисъл и причина.

Един от големите проблеми в София вече е трафикът. Какво бихте направили като градоустройство, за да се поотпуши малко той?

Трафикът и паркирането са проблем във всички по-големи градове в света. Редица са мерките, които могат да се предприемат за решаването на този казус: подобряване и развитие на градската инфраструктура и улична мрежа, развитие на обществения градски транспорт, ограничаване на трафик и паркиране в централна градска част, завишаване на нормативните изисквания за минимален брой необходими паркоместа за нови инвестиционни проекти, пакетиране на места за паркиране ведно с основната жилищна или обществена единица при продажби на нови недвижими имоти и т.н. Най-важното обаче отново е свързано с начина ни на мислене и желанието да работим заедно за подобряване на средата ни на обитаване.

Вече от няколко години високото строителство специално в София предизвиква широк обществен отзвук. Какво е вашето мнение – трябва ли да има специални регулации, специални места, където да се строят сгради над определена височина?

Високото строителство реално е обект на много обществени дебати и негодувание. Често обаче гражданската нагласа е по-скоро автоматизирано-негативна и необоснована. В България, чисто в технически и инвестиционен план, високите сгради са по-скъпи, по-неефективни, а и много по-трудни за вместване в закостенелите градоустройствени правилници. Тези сгради са преди всичко въпрос на престиж, а не на необходимост. Разбира се, стига пазарът да го изисква, няма причина тези инвестиционни намерения да бъдат автоматично парирани. В исторически и световен план, високите сгради обикновено се превръщат в репери и в символи на града си, създават работни места на относително ограничена теренна площ, което пък освобождава пространство около себе си за паркова среда и озеленяване. А що се отнася за гледката ни към Витоша – често забравяме, че и обикновената 5 етажна сграда може да засенчи двуетажна къща.

Интервю на Ивайло Ачев