Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, счупила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе…
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата ѝ писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне…
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…