Ефективни ли са забраните и наказанията при децата?

Повечето родители гледат на забраните и наказанията като на необходими и дори полезни, защото те са част от модела, по който са били възпитавани, без да се замислят за последствията в дългосрочен план. Много по-лесно е да забраняваш и наказваш, отколкото да убеждаваш. Но забраните и наказанията създават у детето определен начин на мислене и поведение, които ще определят живота му и когато порасне. Те пречат на детето да развие самоуважение, самостоятелна преценка за рисковете и най-лошото – създават чувство за вина.

Защо всичко започва от детството?

Новото актуализирано издание на „Всичко започва от детството“ (с подзаглавие „Детето в нас и до нас“) от Стела ...

Прочети повече

Повечето родители използват забрани ежедневно, в много от случаите без да са съпроводени от обяснителни разговори, които да убедят детето защо не трябва да прави нещо. Понякога става въпрос дори за забрани клишета, които се предават от поколение на поколение: „Не може да излизаш, докато не си научиш!“, „Не може да ядеш десерта, докато не си изядеш супата!“, „Не може да отговаряш на учителите!“, „Не може да се гримираш!“, „Не може да излизаш с момчета, докато не навършиш 18!“ и много други. Забраните демотивират децата и водят до натрупване на скрита агресия.

Забраните винаги имат негативен ефект, когато не са съпроводени с разбиране. От една страна, провокират децата да нарушават забраната, като им създават чувство за вина, а, от друга, допринасят за неспособността на децата сами да преценяват степента на риск в конкретните ситуации. Прекаленият контрол пречи на изграждането на самоконтрол. Прекаленият контрол внушава на децата, че ние им нямаме доверие.

Самоконтролът винаги е по-ефективен от контрола. Но за да развият самоконтрол, децата трябва да развият самоуважение. Забраните и авторитарният родителски контрол пречат на детето да развие самоуважение и самоконтрол. Децата свикват пасивно да възприемат разрешените неща за добри, а забранените за лоши, без да се замислят, без да се доверяват на собствената си преценка. Учим ги да избягват рисковете изобщо и така те не се научават да разграничават допустимия риск от недопустимия. А това умение е много важно, за да съществува самоконтрол. Когато разговаряме спокойно с децата си и ги поощряваме да анализират сами рисковете в различните ситуации, ние всъщност ги поощряваме сами да вземат решения кое е по-добро за самите тях. Така необходимостта от забрани отпада. Когато не им натрапваме мнението си и не злоупотребяваме с власт, се мобилизира техният естествен инстинкт за самосъхранение. Постепенно децата развиват чувство за отговорност пред самите себе си и... изненадващо започват все повече да се вслушват в родителските съвети.

Откъс от „Всичко започва от детството”, Стела Даскалова

Откъс от "Вещици и магьосници", Инид Блайтън

Магьосникът Веждосвъс Веждосвъс беше магьосник. Правилно го бяха кръстили така, защото винаги беше намусен, мърмореше и беше постоянно...

Прочети повече