България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Райчо Николов (известен още като капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев) е една от най-ярките личности в българската военна история – герой от Кримската война, офицер в руската армия, командир в Българското опълчение, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война и единственият български офицер, загинал в деня на Съединението – 6 септември 1885 г.
Кратки биографични данни
Райчо Николов е роден на 1 юни 1840 г. в село Райковци (днес квартал на Велико Търново). В историческата литература се срещат и други години на раждане (1839 и 1841), но най-разпространена е 1840 г., а съвременни изследвания приемат, че вероятно е роден през 1840 или началото на 1841 г.
Още като дете остава сирак и поради бедност заминава за Русе. Там работи при търговеца Васил Кожухаринов, в чиято кръчма често се събират османски офицери. Именно там Райчо научава важна военна информация.
Подвигът по време на Кримската война
Най-прочутият му подвиг е извършен през 1854 г., когато е едва 13–14-годишен.
След като научава, че османската армия подготвя внезапно нападение срещу руските части в Гюргево, той решава да предупреди руснаците. През нощта завързва две кратуни за въже, за да му служат като поплавъци и успява да преплува Дунав при Русе. Той достига руския лагер и съобщава за плана на османците.
Благодарение на това руското командване успява да вземе мерки и да осуети изненадващата атака. За проявената смелост Райчо получава руския медал "За усърдие" и му е осигурена възможност да получи военно образование в Русия.
Служба в Русия
След Кримската война Райчо Николов завършва военно училище в Русия и постъпва на служба в руската армия. Постепенно се издига в офицерските чинове и придобива солидна военна подготовка. За заслугите си е удостоен и с потомствено дворянство в Русия.
Войните
Когато избухва Сръбско-турската война, Райчо Николов се включва като офицер-доброволец в сръбската армия. Там се сражава редом с българските доброволци, които се надяват войната да доведе до освобождението и на българските земи.
След началото на Руско-турската освободителна война генерал Михаил Драгомиров го зачислява към руските войски, а скоро след това той става офицер в Българското опълчение.
Назначен е за командир на I рота от IV Опълченска дружина. По време на сраженията се отличава с храбростта си и добрата си военна подготовка. По това време е с чин капитан, откъдето идва и най-популярното му прозвище – капитан Райчо.
Снимка: Wikipedia
След Освобождението
След 1878 г. Райчо Николов остава на служба в милицията на Източна Румелия, а по-късно активно участва в подготовката на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Той изготвя и "Закон за българските войници", смятан за първия български военен устав, отпечатан през 1877 г. в Плоещ.
Но съдбата му завършва трагично точно в деня на Съединението.
На 6 септември 1885 г. в Пловдив Райчо Николов се опитва да задържи чиновник, обвинен в злоупотреби. При опита за арест чиновникът Иван Стоянович изважда револвер и стреля по него. Капитан Райчо е смъртно ранен и скоро след това умира на едва около 45-годишна възраст.
Така той става единствената жертва в деня на Съединението – не от вражески куршум, а от ръката на българин.
Отличия
Сред отличията му са руският медал "За усърдие" за подвига през Кримската война; множество руски и български военни отличия за службата му; потомствено дворянство в Руската империя.
Името му носят улици в Пловдив, Варна, Русе и други градове, а паметници в негова чест има във Велико Търново, Русе и Пловдив.
