Откъс от "Животът е тълковен речник", Веселина Седларска
ЖИВОТЪТ Е ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК
Животът е и кръстословицата, и речникът. Думите са и хлябът, и трохите. Те са цената и рестото. Примката на шията на осъдения на обесване и клонът, който може да се счупи и така да отмени присъдата. Медът и жилото, грешката и прошката, Пегас и Троянският кон. Портата, която се отваря, и вратата, която се затръшва. Те са даровете на тримата влъхви, но и даровете на данайците. Думата може да бъде надбягана само от друга дума. Всяка случка е страница от тълковен речник, която животът е отворил – понякога, за да потвърди дума, друг път, за да отрече. Сричаме до края. Живеем правописа. Животът е тълковен речник, който трябва внимателно да бъде писан и още по-внимателно четен.
Още: Откъс от "Четвърто крило" от Ребека Ярос
Мама: Намирах се в един спретнат град сред безкрайните царевични поля на затънтената Айова. По-точно в старчески дом, водех си старателно записки какво правят доброволци за населяващите дома старци, които щъкаха по коридорите в пижами и нощници с всякакъв вид опори, от елегантни бастунчета до инвалидни колички. Една от стаите бешес полуотворена врата, виждаше се старица на легло. „С нея е най-трудно – каза моята придружителка. – Унгарка е.“ Синът ѝ я довел от Унгария преди година, защото там вече не останали нейни близки. Но тук тя получила инсулт, после втори. И синът не бил от най-здравите хора, затова потърсил най-близкия специализиран дом до неговия град. И ето я сега тук, не знае нито дума на английски, не могат да общуват с нея, посетители няма, скована от болестта и онемяваща от мълчание.
"Зазидани" от Петър Маринков – магически реализъм в сърцето на едно българско село
Пристъпих в стаята ѝ. По нищо не личеше, че на жената ѝ се общува. Едното ѝ око беше затворено, другото подуто, пръстите на ръката ѝ бяха сковани в случайния жест, в който я бе заварил инсултът. Унгарски знам не много, макар съпругът ми да е от Будапеща. Обаче знам една песничка, той ме научи, може би най-популярната, всички унгарски деца са я чували. Песничката е за пролетта, в която всяко птиче си търси своята птица… Дори не се усетих как я запях. Тихичко, после малко по-силно. Жената в леглото мръдна клепача на подпухналото си око, ослуша се, напрегна се и после прошепна. Промълви една от думите, които първи се произнасят и в живота, и когато човек учи чужд език: Аnyu… anyu… „Мамо…, мамо…
Навреме:Нямаха дете една, две, три години. На шестата, след две инвитро процедури, всички възможни лекари, баячки и чудотворни икони, решиха да си осиновят. Така в дома им се появи Андрей, млечнорозов, синеок младенец. На годинка в един и същ ден проходи и каза „мама“. Тя го гледаше с преливащо от милост сърце, натежало от непоносима сладост.
– Защо чакахме години – каза, – можехме много по-рано да имаме толкова щастие.
– Можехме – каза той, – но тогава нямаше да е точно това дете, нямаше да е Андрей.
Жертва: Край Филаретово има чешма. На това място на 19 януари 1985 година са стояли селяните, които не искали да допуснат в селото дошлите с танкове хора, за да „възродят“ турските им имена с български. Точно тук танк прегазил Ибрахим Четин, баща на три деца. Казват, че когато водачът на танка, млад мъж, се показал от люка, косата му била побеляла. В различна степен, но жертвата на този танк не е една, две са.
Доверие: Доверието е като чара поне по три признака. Доверието не се поддава на определение. Него или го има, или го няма. Когато го има, върши страхотна работа.
(...)
Още: Откъс от "Всичко свършва в полунощ", Хариет Тайс
Национално мрънкане: В българската участ липсващото често е имало по-голямо значение от наличното. Когато свободата липсва с векове, няма как животът да не се конструира около отсъствието на толкова важно нещо, за сметка на подценяването на присъстващото. И явно не се излиза лесно от този омагьосан кръг – да мислиш, говориш и живееш това, което го няма, докато край теб изтича онова, което го има. Какво изкушение впрочем – то ти дарява чувството за невинност, виновен е този, който те е лишил.
Откъс от "Френското изкуство да живееш добре", Кейти Яндел
Реформи: На едно дете трябвало да поставят инжекция. При вида на спринцовката то се разпищяло. За да го укроти, лекарят му казал, че няма страшно, защото иглата е много остра. Тоест ще влезе бързо и неусетно. От тези думидетето се разпискало още по-силно, дърпало се, тропало. „Наистина е много остра“, уверявал го докторът и колкото повече го повтарял, толкова повече малкият не давал да го докоснат с иглата. Родителите се суетели безсилни. Тогава по-големият брат на детето се приближил до малкия и в паузата между два писъка му казал: „Тъпа е, нямаш представа колко е тъпа иглата“. И детето млъкнало. Защо да се тревожи, щом иглата е тъпа, тъпите неща не болят като острите. Реформите са инжекция – причиняват болка и лекуват. Ние сме майстори на пищенето. Показват ни спринцовката, обясняват ни, че е остра, ние се разпискваме и те я прибират. След което ни уверяват, че ще опитат с тъпата игла.
Някой ще умре в полунощ в новия напрегнат психологически трилър от авторката на „Кървавият портокал“
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ЛИТСПОТ:
Откъс от "Честнът Спрингс", Елси Силвър
Откъс от "Емоциите", Ленард Млодинов
Откъс от "Ловци на трофеи" от П.Г. Удхаус
Откъс от "Стряха. Приказката като живот", Христо Добротинов
Откъс от "Домът на пчелите", Цанко Лалев
Откъс от "Злата орисница", Енкел Деми
Редактор:
Евгения Чаушева
Етикети: Животът е тълковен речник Веселина Седларска Издателство Сиела