България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хор, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
20 декември 1943 г.: Британската авиация бомбардира София
20 декември е черен ден в историята на България - Британските въздушни сили удрят София. Атаката е част от операцията Point Blank, чиято цел е чрез въздушен терор страната ни да капитулира. Първо е бомбардиран Пловдив на 6 ноември, а София е ударена на 14 и 24 ноември, след това на 10 и 20 декември. Жертвите след тази операция са над 4000 мирни граждани. Разрушена е голяма част от централните софийски сгради.
Около 100 български пилота смело се противопоставят на превъзхождащите ги по сила англо-американски военновъздушни сили. Едни от най-добрите за времето си германски изтребители, Месершмит Ме-109 Густав-2, са на разположение на българските пилоти и въпреки численото превъзходство на противника, те защитават героично небето над София. До септември 1944 година българските пилоти успяват да свалят стотици противникови екипажи, сред които са и най-опасните рейдове.
Мрачното небе над София в деня на 20 декември 1943 г. се превръща в арена на жестоки атаки. Няколко серии от по 50 бомбардировача и повече от 100 изтребителя са насочени към столицата. Въпреки това 36 Де-520 и 20 Ме-109 Густав-2 бранят храбро небето над София. Българските пилоти са готови на всичко дори и да платят с живота си, за да защитят родината.
Поручик Димитър Списаревски проявява невиждан героизъм в тази неравна битка. Завършил най-престижната школа за висш пилотаж във Верньойхен край Берлин, школата в гр. Кауфбойрен, близо до Аугсбург и авиационното училище за въздушна аеробика Шлайсхаим, той атакува смело противника.
Със своя Ме-109 поручик Димитър Списаревски засича група от 16 самолета, летящи на етажи. Близо седемдесет картечници на армадата стрелят във всички посоки срещу единичните български изтребители. Но Списаревски решава да скъси разстоянието преди да стреля, за да свали някой от бомбардировачите. Летящите около него български изтребители се отдръпват, след което набират височина и отново атакуват. Един от бомбардировачите започва леко да изостава и Списаревски веднага пикира към него, измъквайки се ловко от врага. Димитър Списаревски ускорява изтребителя, едва когато наближава на около 100 м от бомбардировача. Но снарядите раздират обшивката на едрото тяло на бомбардировача. Следва взривяване на двигателя, след което Списаревски рязко свива и изправя напред самолета. Българският Ме-109 се оказва под двоен обстрел.
Амунициите на поручика почти привършват в този критичен момент. Тогава той решава да контраатакува и предприема неочакван ход. Списаревски прави таран над бомбардировач Б-24 и този ход се оказва фатален за него.
На 22 декември 1943 г. тялото му е открито в землището на село Кощиново. Навръх Коледа поручикът е погребан с военни почести в софийските централни гробища.
Един от оцелелите британци Роберт Реноар, който по чудо е останал жив след последния въздушен ход на българина, споделя в лагера за военнопленници в град Шумен: “Ударът на вашите летци бе много лют..."
20 декември 1968 г.: Българската църква преминава към Григорианския календар
До 20 декември 1968 г. Българската православна църква се придържа към Юлианския календар, но на този ден приема Григорианския календар. През 1968 г. православните българи за пръв път след 1916 г. честват Рождество Христово на 25 декември.
20 декември 1944 г.: Започва работа Народният съд
На този ден започва да функционира Първи и Втори върховен състав на т.нар. Народен съд, чиято цел поне официално е осъждане на виновниците за въвличане на България във Втората световна война. В действителност друга цел е узаконяването на извършените вече убийства след окупацията на България от страна на Червената армия, както и неутрализирането на политическия и интелектуален елит на страната и ликвидирането на евентуални политически противници за режима, установен след окупацията и преврата. Министрите от правителствата по време на войната, регентите, дворцовите съветници и депутати от 25 ОНС (129 души) са основните подсъдими.
На 1 февруари 1945 г. са прочетени присъдите им, сред които са конфискуване на цялото имущество в полза на държавата, смърт, доживотен строг тъмничен затвор, глоба до 5 млн. лв.
