Откъс от "Макове през октомври", Лаура Риньон Сирера

В редките случаи, когато ни разказва спомени от детството си, не пропуска да отбележи, че извадила голям късмет да се роди четвърта поред, след трима братя, защото е убедена, че в противен случай дядо ми щял да излива върху нея целия си гняв, че първородната му рожба не е мъжка. При все това, на пръсти се броят лошите думи, които сме чували от нея по адрес на баща й. „Други времена бяха – заявява, – но имах привилегията от всички злини на мен да се падне най-малката, защото израснах заобиколена от книги и библиотеката бе единственото място, където се чувствах щастлива.“ И така, когато баща й я уведомил какво ще работи, тя се почувствала най-голямата късметлийка на света.

"Макове през октомври" – за книгите, които променят живота ни

Спомняте ли си коя беше първата книга, която прочетохте? Има ли заглавие, което времето не може да изтрие от съзнанието ви? Има ли авто...

Прочети повече

При това положение се оказва трудно да намериш щастието си, щом преди да си започнал да мечтаеш за него, някой вече е решил вместо теб, както се случило с нея и с по-големите й братя: ти ще станеш лекар, ти – адвокат, ти – архитект, а ти – образована домакиня. Така започнал животът на четирима младежи, които нямали избор, освен да потърсят щастието си в мечтата, начертана от баща им за тях още преди да са се появили на белия свят.

Когато говори за това, в думите й се долавя известна тъга, но се чувства щастлива, защото съзнава, че макар планът за нейното бъдеще да бил най-скромен от четиримата, баща й проправил пътя към най-съкровената й мечта – да израсне сред думите, написани от други хора.

Вероятно затова нейното битие, изглежда, е писано със заглавията на глави от коя да е книга. И това не е някоя съчинена от въображението ми теория. Помня, сякаш беше вчера, как реагира, когато й казах, че историята на живота наподобява пренаписване на роман. Усмихна ми се с блеснал поглед и поясни с неприкрита гордост: „Каролина, всеки живот може да бъде разказан в роман, ала не е лесно да вдъхнеш живот на романа. В написаните истории героите са верни на себе си, а времето нито се забързва, нито се забавя, времето е такова каквото е. Изкусно направените описания може да добият такава поетика, че да ти позволят да се разходиш из пейзажа им, а отношенията между героите са непоклатими и верни на мотивите, които са ги породили. Една добра творба никога не те разочарова, а както знаеш, в реалния свят разочарованията са ежедневие. Ако по някаква причина изпитаме потребност да превърнем нечия чужда история в наша собствена действителност, нека бъдем честни с автора и да не променяме нищо от творбата му, освен ако промените не биха подобрили оригиналния текст... За да го постигнем обаче, трябва да познаваме всяка подробност и да изследваме всяка причина, подтикнала автора да избере имената и определените емоции, трябва да разголим героите, а най-важното е да познаваме себе си. Нужна е смелост, това е тайната“.

След дълго мълчание, през което смилах идеите й, ми прошепна, сякаш се опасяваше, че някой може да я чуе: „Въздействие“. Промълвеното така ме втрещи, че чак се уплаших, защото не знаех с коя от нейните художествени личности разговарям. Напусна помещението, за да се върне скоро с книга в ръка. Носеше опърпан екземпляр на романа „Въздействие“ от Джейн Остин: „Прочети я и ще разбереш по-добре за какво ти говоря“ - добави, преди да изчезне.

"Макове през октомври" – за книгите, които променят живота ни

Спомняте ли си коя беше първата книга, която прочетохте? Има ли заглавие, което времето не може да изтрие от съзнанието ви? Има ли авто...

Прочети повече