Откъс от "Момиче, измий си лицето", Рейчъл Холис

Това са гръмките уводни думи към книгата ми – онази част, в която ти обяснявам какво се надявам да откриеш в нея. Тук ще изтъкна намеренията си и ако вече си се навила да продължиш с четенето, сега още повече ще разпаля нетърпението ти. Този увод е важен и за теб, която сега си застанала в книжарницата и се опитваш да решиш дали да купиш тази книга, или пък „Магията на подреждането“, и долните редове ще ти дадат отговора. Така де, това кратко въведение е натоварено с доста голяма отговорност, но да започваме.

Тази книга е посветена на няколко болезнени лъжи и една важна истина.

Истината ли? В крайна сметка ти и само ти решаваш в какъв човек ще се превърнеш, както и за собственото си щастие. Това е посланието.

Не ме разбирай погрешно. Ще ти разкажа стотици забавни, шантави, смущаващи, тъжни или безумни истории, но всяка от тях се свежда до една истина, достойна за Пинтерест: животът ти зависи само от теб.

Но никога няма да повярваш на тази истина, ако първо не разбереш лъжите, които ти пречат. Много е важно да си наясно, че сама избираш щастието си и имаш контрол над собствения си живот. В такива неща се вкопчваме здраво с две ръце и си слагаме на таблото със съобщения, за да ни подсещат... но има и друго, което трябва да проумееш.

Необходимо е да разпознаваш и методично да рушиш всяка лъжа, която цял живот си си повтаряла.

Защо?

Защото няма как да стигнеш някъде другаде, да се превърнеш в нов човек, ако първо не си дадеш сметка къде се намираш сега. Разгледаш ли непредубедено вече изградените ти възгледи за себе си, ще постигнеш безценно себепознание.

Вярвала ли си някога, че не си достатъчно добра? Че не си достатъчно слаба? Че не е възможно някой да те обича? Че си лоша майка? Вярвала ли си, че заслужаваш да се отнасят зле с теб? Че никога в нищо няма да успееш?

Всичко това са лъжи.

Все лъжи, които се поддържат от обществото, от медиите, семейството, в което сме израсли, или наистина от самия Дявол, но може и да говоря така само защото съм последовател на петдесятничеството. Тези лъжи са опасни и имат опустошителен ефект върху действията и достойнството ни. Рядко чуваме лъжите, които сме си изградили за себе си, защото от дълги години звучат толкова силно в ушите ни, че са се превърнали в бял шум. Думи на омраза ни обстрелват ежедневно, а ние дори не си даваме сметка за съществуването им. Ключът към самоусъвършенстването е да разпознаем лъжите за себе си, които сме възприели. Ако успеем да открием корена на бремето си и същевременно си дадем сметка, че ние действително сме способни да ги надвием, тогава можем да сменим изцяло курса на живота си.

Именно това е целта на всичко, което правя. Затова поддържам сайт и обяснявам как да украсим масата, как да възпитаме добре децата си или как да заздравим брака си. Именно затова изнамерих трийсет различни начина да почистиш пералнята си, преди да науча и последователите си да го правят. Затова знам какво е идеалното съотношение между балсамов оцет и цитрусов сок за невероятно вкусно задушено месо. Естествено, покривам широк спектър от теми в интернет, но в крайна сметка всички те се обобщават в следното: това са различните страни от живота ми и аз искам да ги върша добре. Статиите показват как израствам и се уча и ми се иска да достигат до все повече жени и да ги насърчават. Предполагам, че ако бях запалена по домашното обучение на деца, плетенето, фотографията или макраме, щях да използвам тези занимания, за да се усъвършенствам и да вдъхновя и приятелките си. Но това не ме влече. Падам си по темите на лайфстайла, затова съм се заела да пиша статии в тази област.

В началото на кариерата ми обаче си дадох сметка, че много жени разглеждат лайфстайл снимки и ги вземат за образци, към които трябва да се стремят. Постигането на повечето е невъзможно – поредната лъжа, която ни пробутват, и затова си поставих за цел да съм честна още от самото начало. Заклех се да съм неподправена и искрена и за всяка фантастично изпипана снимка на кексче, която правехме, споделях своя снимка с изкривена физиономия. Ако отидех на някое шикозно събитие като „Оскарите“, гледах да компенсирам със статия за борбата ми да отслабна и своя снимка с двайсет килограма отгоре. Говоря за всичко: за проблемите на брака ми, за следродилната депресия, за ревността, страха, гнева и чувството, че съм грозна, че нищо не струвам и никой не ме обича. Опитвах се да съм напълно открита и да показвам коя съм и откъде идвам. Честно, най-голяма популярност ми донесе една снимка, която пуснах в интернет, със стриите по отпуснатия ми корем. И въпреки всичко...

И въпреки всичко все още получавам съобщения. Жени от целия свят продължават да ми пишат имейли и да ме питат как успявам да се справя с всичко, когато на тях им е толкова трудно. Усещам болката в писмата им. Чувам срама в думите, с които описват собствените си несгоди, и сърцето ме боли.

Затова им отговарям. На всяка казвам, че е красива и силна. Наричам ги воини, неустрашими, бойци. Казвам им да не се отказват. Струва ми се, че това са подходящи думи към една напълно непозната жена. Но не само това искам да кажа. Не това бих казала на сестра си, когато е наранена, или на най-добрата си приятелка. Не това бих искала да кажа на своето по-младо аз. Защото подкрепям и насърчавам най-близките си... но категорично отказвам да ги слушам как мрънкат.

Истината е, че действително си силна, неустрашима и боец... и ти го казвам, защото искам сама да видиш тези качества у себе си. Искам да те хвана за раменете и да те разтреса, докато зъбите ти не започнат да тракат. Искам да се взирам в теб, докато не намериш куража да ме погледнеш в очите и да откриеш своя отговор. Искам да крещя с все сила, докато не разбереш тази едничка велика истина: ти контролираш собствения си живот. Полага ти се един-единствен живот и той минава край теб. Престани да се критикуваш и да му се не види, не оставяй и другите да го правят. Престани да се задоволяваш с по-малко от това, което заслужаваш. Престани да си купуваш неща, които не можеш да си позволиш, за да впечатлиш хора, които дори не харесваш. Престани да потискаш чувствата си с храна, вместо да се справяш с тях. Престани да купуваш любовта на децата си с храна, играчки или приятели, защото това е по-лесно, отколкото да ги възпитаваш. Престани да издевателстваш над тялото и ума си. Престани! Просто сложи край на всичко това. Животът ти трябва да е пътуване от едно неповторимо място до друго, а не въртележка, която те връща все на същото място.

Не е нужно твоят живот да прилича на моя. Ей, богу, въобще не е необходимо да прилича на чийто и да е живот, но трябва да е твое собствено творение.

Любимата книга на милиони жени по света вече и на български

Януари обикновено е месецът, в който си поставяме цели за новата година, правим обещания към другите и към себе си, планираме големи и ...

Прочети повече

Дали ще е трудно? Несъмнено! Но именно по пътя на най-малкото съпротивление си се озовала на дивана с двайсет килограма в повече, докато животът ти минава край теб.

Дали промяната ще стане за една нощ? В никакъв случай! Това е работа за цял живот. Ще опиташ нови подходи и прийоми, някои ще са подходящи и може би един ще бъде точно попадение, а следващите трийсет и седем ще са пълен боклук. А утре ще се събудиш и ще започнеш отново. И на следващия ден. И на по-следващия.

И ще се проваляш.

Ще се отклоняваш от пътя. Ще изядеш половин торта, когато никой не те гледа, или ще се разкрещиш на съпруга си, или цял месец ще пиеш твърде много вино. Ще влезеш в коловозите на рутината, защото това е животът и просто така се случва. Но разбереш ли, че ти си онази, която действително командва, ще се изправиш и ще опиташ отново. И няма да спираш, докато не усетиш, че е по-естествено ти да командваш, отколкото да те командват. Това ще се превърне в естествения ти начин на живот, а ти ще станеш жената, която трябва да бъдеш.

Струва си точно тук, в самото начало, да се запиташ къде е ролята на вярата в цялата работа. Като християнка, са ме възпитавали, че Бог командва, че Бог има план за живота ми, и до мозъка на костите си вярвам, че наистина е така. Вярвам, че Бог обича всички ни безусловно, но не мисля, че ние трябва да пропиляваме дарбите, които ни е дал, само защото вече сме задобрели. Гъсеницата е страхотна, но ако си спре дотам, ако реши, че щом е задобряла, това е достатъчно, всички ние ще изпуснем красивото създание, в което би се превърнала тя.

Речите, които промениха историята

На 4 декември излиза луксозното издание „Речите, които промениха историята“. В книгата, наред с речи на бележити личности ...

Прочети повече

Ти си нещо повече от това, което вече си.

Точно това искам да кажа на жените, които ми пишат с молба за съвет. Може и да не е лесно, но оттук произлиза една хубава истина: ти си нещо повече от това, което вече си, и имаш пълната свобода да действаш както сметнеш за добре с този факт.

Така ми хрумна и една идея.

Какво, ако напиша цяла книга за всички трудности, през които съм минала, а после да обясни стъпките, които ми помогнаха да се справя? Какво, ако разкажа за всичките си провали и смущаващи моменти? Какво, ако знаеше за най-големия ми срам, че понякога се ядосвам ужасно и крещя на децата си? Не просто повишавам тон, не просто се изнервям и ги мъмря строго, а викам толкова силно, че ми се гади, когато се сетя по-късно. Какво, ако разбереш, че навярно имам поне три кариеса в устата си, защото умирам от страх да отида на зъболекар? Какво, ако говоря за целулита си или странния израстък като трета гърда, който се настанява между ръката и нормалната ми гърда, когато нося потник? Споменах ли за мазнините по гърба? Или за космите, поникнали от брадавицата на лицето ми? Или за съмненията ми в мен? Какво, ако започна книгата си, като ти споделя, че като възрастна, като истински пораснал човек, съм се напикавала и нито е било за първи път, нито ще е за последен? И какво, ако ти кажа, че въпреки признанията си – били те смешни, срамни, болезнени или отвратителни, аз нямам проблем със себе си? Че обичам човека, който съм, дори когато правя неща, с които не се гордея? И че навярно е така, защото знам, че в крайна сметка аз съм отговорна за промяната? Аз решавам какъв човек ще стана. По Божията милост утре ще се събудя и ще се изправя пред поредната възможност да живея по-добре. По Божията милост трийсет и пет години съм полагала толкова усилия в някои сфери на живота си (като да правя ястия с много сирене), че съм станала спец. А в други сфери (като да контролирам тревожността си) постоянно полагам усилия и атакувам проблема от различни ъгли.

Това пътуване продължава цял живот, но се успокоявам с факта, че всеки ден научавам по нещо и израствам, а това ми носи спокойствие.

Историята за Дома и неговите необикновени обитатели продължава

В „Дневникът на Чакала“ Сивият дом в покрайнините на града и неговите чудати, но безкрайно магнетични обитатели постепенно ...

Прочети повече

С какво съм се борила? В какви лъжи за себе си съм вярвала дълги години?

Списъкът е километричен. Всъщност е толкова дълъг, че реших да посветя по една глава на всяка лъжа. Всяка глава в тази книга започва с една лъжа, в която съм вярвала, и продължава с разказ за начина, по който тази лъжа ме е възпирала и наранявала, а в някои случаи ме е карала да наранявам други хора. Но след като осъзнах тези лъжи, те вече нямат сила над мен. Ще споделя с теб какви промени направих, за да преодолея трудностите – някои неща промених завинаги, а с други се полюлявам в безкраен танц между мен и неизменните ми съмнения в себе си.

Какви са съмненията ми? Е, ето някои от най-големите и най-лошите в произволен ред. Надявам се да те окуражат. Надявам се идеите да са ти полезни. И повече от всичко се надявам, че ще възприемеш идеята, че можеш да станеш каквато и която си поискаш, скъпа моя приятелко. А в най-тежките дни ще си спомниш, че независимо дали изминаваш сантиметър, или километър, важно е единствено да вървиш напред.

С обич,

Рейч