"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХХ - Ангел хранител

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава ХIХ - Голямото римско къпане

Автор: Валентин Стоев Глава ХIХГолямото римско къпане      Никой не можеше да каже как така цял Рим бе научил,...

Прочети повече

Глава ХХ

Ангел хранител

     В края на ноември в Рим двама души – един мъж и една жена, независимо един от друг, и двамата израелски граждани, той с дипломатически имунитет, а тя само с паспорт за задгранично пътуване, имаха едно и също съкровено желание – да се срещнат с Божия син очи в очи. Той се казваше еди-как си, а прозвището му бе ЛекоПрегърбения, тя се казваше Мариам Калон и засега нямаше прозвище.
     И двамата желаеха да видят Иисус отблизо, да поговорят с него, ако той ги допусне. Докато гърбавият отговаряше на изискванията за достъп до покоите му, Мариам се чудеше как да се добере до там, заобикаляйки закона. И двамата не подозираха за съществуването на другия, но съдбата си знаеше работата и много скоро щеше да ги сблъска.
     От този сблъсък щяха да произтекат съдбовни за двамата последици. Никой от тях обаче нямаше да съжалява.
     По обяд ченгето за първи път щеше да влезе във Ватикана служебно. Беше посещавал музея като турист, сега имаше разрешен достъп до южното крило на папския дворец, където Иисус или щеше да го приеме за свой „ангел пазител“, или просто щеше да го изгони. Как? Той не знаеше, а и не можеше да си представи начина, по който един бог изритва натрапник, пък бил той и служебно лице, какъвто беше неговият случай. Специалната задача на гърбавия в Рим бе безопасността на Божия син. „Като именит поданик на Юдея отпреди 2000 години той има тези права и днес, тъй като Държавата Израел е законен правоприемник на древната еврейска държава!“ – се бе изразил шефът му в Тел Авив, когато го натоварваше с мисията на италианска земя.
     Вървеше по студените и мрачни коридори на Ватикана. Стомахът му бе свит на две, а сърцето му гонеше световен рекорд. Не само заради предстоящата среща, а и заради всичко, което бе чел за ватиканските потайности. Мислеше си за тъмните коридори на вярата, за игричките в папския дворец през Средновековието, за стаените тайни, които помнят ватиканските стени. Колко невинни души бяха предали Богу дух тук, колко са изгорелите по време на зловещото съзаклятие на Инквизицията, колко височайши интриги са изплетени тук. В същото време тези стени помнят и светли мигове, тук са вземани решения с вдъхновяващо за света въздействие през вековете. „Животът продължава винаги!“ – спомни си ченгето мотото на католическия клир за повратностите на съдбата.
     ЛекоПрегърбения беше напреднал с новобиблейските четива, бяха му направили впечатление разминаванията между четиримата евангелисти. Понеже са писани по спомени – не лични, а преразказани и препредадени, кой от четиримата си бе позволил най-много лично творчество?
     Чий Христос бе най-правдоподобният – на Матей, на Лука, на Йоан или на Марко. Може би му предстоеше да разбере това само след минути. Лично и отблизо.
     Самият Иисус се подвизаваше на четвъртия етаж, бяха казали на гърбавия, че стаята му няма номер: „Ще я познаеш отдалече, тя излъчва енергия и сияе!“
     Вътре Иисус стоеше прав до прозореца и гледаше към папския парк. Бяха му дали стая към тишината на двора. Изобщо не реагира на почукването, нито на опита на агента да се вмък-не. Обърна се и само кимна, което за гърбавия бе покана да влезе. Тайният агент сви коляно и приклекна, като че ли се намираше пред Луи ХІV. Иисус и на това не обърна внимание, а когато телохранителят понечи да му обясни кой е и защо е тук, Назарянинът отново кимна с глава, сякаш казваше: „Знам, знам!“ После заговори бавно и меко:
     – Бе казано на древните: „Клетва не пристъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си!“ Никой не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите и на Бога, и на мамона.
     Направи кратка пауза, сложи ръка на рамото на агента и неочаквано проговори на най-разбираем съвременен език:
     – От днес нататък ти, чадо мое, ще бъдеш новият Андрей Първозваний, бъди Андрей, мой първи ученик! Приеми името, защото то ти отива!
     Гърбавият гледаше като цапардосан и мигаше с очи. Малко по малко се съвзе, поразен бе от особения глас на Спасителя. Колкото до смисъла на думите, не беше нужно да тълкува, всичко му беше ясно. Беше премислил предварително стратегията си на телохранител и реши, че трябва да я сподели. Бог не реагира. После, когато за стотен път си възстановяваше разговора, агентът започна да се убеждава, че Иисус и този път му е кимнал леко в знак на одобрение. А тактиката на тайния агент накратко се състоеше в следното: нямаше да го безпокои, ще го пази дискретно, ненатрапливо и от разстояние, ще говори с него само в краен случай, а ако Божият син поиска, няма да го придружава на някои места. Накрая, отново с поклон и вече на заден ход, напусна стаята.
     Навън се чувстваше озарен от небесна благодат. Дишаше леко, в гърдите му нямаше и помен от тежестта, която чувстваше през последните дни, а главата му бе бистра като на новородено. Не му се тръгваше, искаше да се върне в стаята при Него и още дълго да разговарят, да не спират да разговарят...
Вратата обаче беше здраво залостена.