"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава V - Око да види, ръка да пипне

Глава V

"ВТОРОТО РАЗПЯТИЕ НА ХРИСТОС": Глава IV - Кой си ти и за какво се бориш

Автор: Валентин Стоев Глава IV Кой си ти и за какво се бориш      Йоси Мендел беше поразен от това, което вижда...

Прочети повече

Око да види, ръка да пипне

     Тези два дни Корнелия и Албърт се бяха чували по телефона поне десет пъти. Всеки бе научил още нещо за феномена от Йерусалим и се надяваше да го съобщи на другия като последна новина. Другият обаче вече я знаеше. Междувременно появата на месията (от гледна точка на юдаизма) и второто пришествие на Христос (от гледна точка на християнството) вече два дни беше взривна новина и в Ню Йорк.
     Трябваше да се срещнат в малко кафене на 28-а улица и Парк авеню, за да обсъдят случващото се на 15 хиляди мили от мегаполиса. Албърт Зак пристигна 15 минути преди уречения час, за да си събере мислите, но когато пристигна в кафенето, завари Корнелия Люксембурго, която вече го чакаше и събираше своите.
     – Припряна си някак... – каза вместо добър ден Зак.
     – Някак? И още как! – отвърна стройната 34-годишна естествена блондинка Люксембурго. За нея професорът знаеше само, че в корените и има и малко нещо славянско. И като такава възможно бе да е православна християнка, което би било още една причина не само професионално да се интересува от „случая Йерусалим“.
     Пиха кафе, после още по едно и почти през цялото време мълчаха, всеки със себе си и със „случая“. Тя обясни, че в университета и живо се интересуват от евентуална нейна командировка в Израел. Тъй като нямало споразумение с тамошните научни среди, много вероятно е до ден-два тя да отлети за Тел Авив на частно пътуване. „Хей така, отстрани, но по-отблизо да направиш антропологически наблюдения и след седмица да се върнеш с доклад!“ – и казали.
     Зак се оживи:
     – Това е идея и за мене. Аз също искам да го зърна по-отблизо и на живо, бих могъл да помогна... – каза той. Не и предлагаше да са екип, но то се подразбираше.
     Корнелия не реагира, но го разбра. Албърт, разбира се, би се радвал да работят заедно „на терен“. Тя не му беше безразлична, никак даже!
     – Знаеш ли, аз много мислих, има доста мъгла в теорията за второто пришествие. Но лъжеХристос или не, месия или измамник – едно е ясно. Говори, сякаш е дошъл да иска прошка от евреите. Казва, че неговото разпятие им е донесло само страдания, че на народа му е вменена несъществуваща вина, заради която страда вече две хиляди години. Долавям от думите му, че не е спирал да се чувства юдеин, сякаш християнството му е чуждо... – почти задъхана каза Корнелия.
     – Не съм сигурен, че стига чак дотам – възпротиви се Зак. – Ако е така, значи отхвърля и учениците си. Какво би казал за четирите евангелия, ако ги прочете. Не иска да бъде идеализиран, излиза, че не е прескочил първото си битие на Син човеческий. Не е възкръсвал, за да се извиси, не е Бог... Май иска да си остане само Синът Божий, полубог... Много сложно, мамка му...
     Зак разбираше, че се докосва до тайни, спотайвани 20 века, въпроси без отговор. Въпреки че бе крайно оскъдно, в това, което излизаше от устата на втория Иисус Христос, не Онзи, а Този, 2033-годишният, можеше да се прозре обвинение, че му е приписано нещо различно от юдаизма.
     – Дистанцира се от християнството и иска да каже, че тогава е дошъл не за да прави нова религия, а за да облагороди и хуманизира старата. Да „вкара стадото в правия път“, май така беше казал! – засмя се Зак. – А какво излезе, вместо стадото в кошарата влезе вълкът...
     Корнелия се радваше, че двамата са горе-долу на едно и също мнение. За Зак обаче колебанията, че на Земята е слязъл онзи Христос, разпънатият, бяха далеч повече от съгласията. Не се съмняваше, че оригиналът е съществувал, че всичко, описано в Библията, се е случило, но за сегашния пришълец се въздържаше. „Как става това, Господи, нима има небесен експрес, или може би си се спуснал с парашут от седмото небе?“, изби го на хумор психиатъра. Реши да не споделя повече нищо с Корнелия, виждаше, че е максимално запалена по случая, всъщност по случващото се, и не искаше да влиза в спор с нея. „Не и тази вечер!“, помисли си Албърт Зак.
     Но продължи да разсъждава за последствията: „И какво, Бога ми, остава за милиард и половина християни по земята? Излиза, че Европа и Америка са още в езическото си време... Със сигурност ще го убият!“ – Албърт Зак ставаше все по-радикален.
     На другата сутрин на места С2 и С4 в бизнес класа на полета на „Ел Ал“ от Ню Йорк до Тел Авив седяха надеждният американски доктор по антропология Корнелия Люксембурго и световноизвестният психиатър, носителят на най-престижната награда на Световния медицински съвет д-р Албърт Зак. За да им каже „Добре дошли в Израел!“ след десетчасовия полет, във фоайето за пристигащи на летище „Бен Гурион“ в Тел Авив влезе попрегърбен мъж на средна възраст, за когото се знаеше, че никога не предприема необмислени действия, но винаги всичко му е под око.