На 9 февруари 2026 г. Пловдив ще бъде домакин на гостуване на Китайския национален театър за пекинска опера, който за първи път ще представи пълномащабен спектакъл пред българска публика. Събитието се реализира със съдействието на Община Пловдив по повод Пролетния фестивал, известен като Китайската нова година, и е част от международните културни инициативи на Министерството на културата и туризма на Китайската народна република „Весела Китайска нова година“ и „Здравей, Китай!“.
Представлението в Пловдив ще се състои от 19:00 ч. в Дом на културата „Борис Христов“, с вход свободен. Гостуването включва и спектакъл в София на 6 февруари 2026 г. в Националния дворец на културата, който се провежда в рамките на същото турне.
Китайският национален театър за пекинска опера ще гостува с трупа от голям състав, водена от директора Уан Юн. Това е първото представяне на институцията в България с подобен мащаб в рамките на съвременната ѝ история и се осъществява в година, в която се отбелязват 77 години от установяването на дипломатически отношения между България и Китай.
Изкуството на пекинската опера е перла в съкровищницата на китайската култура. Наричана още „национална музикална драма“, тя носи в себе си квинтесенцията на китайската история и традиции, а очарованието ѝ е непреходно. Пекинската опера е най-висшата форма на китайското традиционно сценично изкуство, и най-живият израз на традиционните ценности и философия на Китай. Нейният артистичен език е едновременно уникален и универсално разбираем: пекинската опера е съчетание от пеене, танц, поезия, живопис и движения от бойните изкуства. Актьорското майсторство обединява четири основни умения – пеене, декламация, пантомима, акробатика/бойни изкуства. Те вървят в съчетание с петте основни елемента „ръце, очи, тяло, техника, стъпка“, тоест жестовете, изразителността на погледа, позите на тялото, специфичния сценичен подход, чрез които се изгражда образът и се предава духът на героя. Особено въздействаща е нейната символика – един камшик за езда може да изобрази буен галоп, едно весло да представи плаваща лодка сред езеро, а едно завъртане на сцената да означава изминаване на хиляди километри. В допълнение към това, колоритните маски с дълбока символика, изящните и разкошни костюми и перфектно съгласуваният оркестър създават изкуство, което надхвърля езиковите граници и докосва сърцето на зрителя.
Храм на традицията: Наследството и мисията на Китайския национален театър за пекинска опера
Вълнуващото изкуство на пекинската опера пристига в България благодарение на Националния театър за пекинска опера на Китай – водеща културна институция под егидата на Министерството на културата и туризма на Китайската народна република. Историята на театъра можем да проследим от далечната 1942 г., когато е създаден Изследователският институт по пекинска опера в гр. Йенан. През януари 1955 г. театърът е официално основан, а негов първи директор става легендарният майстор на пекинската опера Мей Ланфан.
Вече над 70 години театърът е дом на блестящи творци – от иконични фигури като Ли Шаочун, Юан Шъхай, Йе Шънлан и Ду Дзинфан, до цяла плеяда изтъкнати артисти. През годините сцената му оживява с над 600 обичани заглавия, сред които „Му Гуей-ин оглавява армията“, „Жените генерали от рода Ян“, „Гората на дивите прасета“, „Легендата за Бялата змия“, „Червеният фенер“ и „Смут в небесния дворец“. Театърът създава свой разпознаваем стил – богат, идейно наситени с разнообразни артистични школи.
През последните години публиката аплодира както нови постановки, така и възстановени класики като „Изгрев над Забранения град“, „Инцидентът в Сиан“, „Даровете на петте дъщери“, „Главният герой“ и „Три битки в селото на рода Джу“. Театърът остава верен на мисията си – чрез изкуството на пекинската опера да гради културни мостове и да сближава хората по света.
В началото на 2025 г., по случай 70-годишнината от основаването на Националния театър за пекинска опера, младите артисти на трупата получиха писмо от председателя на КНР Си Дзинпин. В него той ги насърчи с топли думи да „продължат добрите традиции на големите майстори, да служат на народа чрез изкуството, да се стремят към добродетел и съвършенство, да останат верни на класиката, като същевременно прегръщат иновациите, за да продължава пекинската опера да излъчва съвременно очарование“.
Балкански връзки: Емоционално културно завръщане с дълбок смисъл
България е втората страна в света, която установява дипломатически отношения с новосъздадената Китайска народна република. Двете държави споделят дългогодишно приятелство, стабилно политическо доверие, успешно икономическо сътрудничество и все по-интензивни културни контакти.
От 2011 до 2025 г. инициативата „Весела Китайска нова година“ се провежда успешно в България в продължение на 15 поредни години. Тазгодишният празничен спектакъл носи особено значение – това не е просто среща на българската публика с Китайската нова година и пекинската опера, а едно вълнуващо и дългоочаквано културно преоткриване. Това е първият голям гастрол на Националния театър за пекинска опера в България, от неговото основаване през 1955 г насам. Но връзката между театъра и България има по-дълбоки корени. Още през 1952 г. двама от пионерите на театъра, Джан Юнси и Джан Чунхуа, стъпват на българска сцена като част от Китайската младежка художествена трупа, представяйки класики като „На кръстопът“ и „Дворецът на Дракона“. Техните изпълнения оставят незабравимо впечатление у българската публика.
През 1956 г., 1959 г. и 1987 г. последват нови гастроли – от китайски художествени трупи, Съчуанската опера и Младежкия театър за пекинска опера на провинция Ляонин. Пекинската опера и китайското сценично изкуство се превръщат в здрава нишка, свързваща сърцата на двата народа. По случай най-важния традиционен празник за китайския народ – Пролетния фестивал (Китайската нова година), този спектакъл се провежда под знака на глобалната културна инициатива „Весела Китайска нова година“, носейки на българската публика най-автентичния празничен дух и върховите постижения на китайското сценично изкуство. Сцената се превръща в място за споделена радост, добри пожелания и културен диалог. Същевременно събитието дава ярък принос за националната туристическа кампания „Здравей, Китай!“, използвайки културата като мост за искрено послание към българските приятели: да открият един истински, многопластов и пълен с живот Китай.
Сцената заблестява: Специално подбран репертоар от класически творби
За да разкрие пред българската публика цялото богатство и художествена дълбочина на пекинската опера, Националният театър за пекинска опера е подготвил внимателно подбрана програма, съчетаваща емблематични арии от различни артистични школи и зрелищни откъси от класически спектакли. Школи и шедьоври: Класически сцени от пекинската опера Различните школи в пекинската опера отразяват артистичната индивидуалност и естетическата система на това изкуство. Сред тях четирите основни школи – Мей, Шан, Чън и Сюн – въплъщават богатството на ролята дан (женски персонажи), докато школата на Циу е върхов израз на изкуството на дзин (маскирани мъжки персонажи).
Програмата на гостуването в България е подготвена като представителен подбор от класически арии и откъси от известни спектакли, чрез които публиката ще може да се запознае с различни стилове, роли и сценични техники в пекинската опера. Сред включените произведения са сцени от заглавия като „Пияната наложница“, „Принцесата от Хан“, „Скъпоценната торбичка“, „Сватовницата“ и „Делото срещу Чън Шъмей“, както и откъси от по-широко познати класически сюжети като „Сбогом, моя наложнице“, „В двореца“, „На кръстопът“ и „Смут в Небесния дворец“, вдъхновен от романа „Пътешествие на Запад“.
Преди 74 години българската публика се докосна за първи път до изкуството на пекинската опера. Днес, 74 години по-късно, Китайският национален театър за пекинска опера се завръща, за да ни дари с най-сърдечни новогодишни пожелания и изкуство от най-висока класа. Това не е просто спектакъл за сетивата, а среща между културите и утвърждаване на приятелството чрез изкуство.
Организатори: Министерството на културата и туризма на Китайската народна република, Посолство на Китай в България
Основен изпълнител: Национален театър за пекинска опера на Китай
Съорганизатори: Китайски културен център в София, Национален Дворен на Културата, Община Пловдив
