Началото на българската авиация е поставено от русенец преди 107 години

Близо три месеца по – късно, по време на Балканската война, поручик Петров става първия пилот, извършил нощна бомбардировка, а на 14 март 1913 г. пръв в света лети над противникова столица – Цариград. Така поставя началото на стратегическите действия на авиацията.

Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Служи в IV артилерийски полк в София. След конкурс е изпратен в школата на Луи Блерио за обучение на пилоти. По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция. Той е първият авиатор в световната история, който приземява самолет със спрял двигател. По този повод френските пощи издават картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработват методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Симеон Петров конструира авиационните бомби тип „Чаталджа”, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и така бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война. През войната Симеон Петров е началник на II-ро аеропланно отделение.

След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София. През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано на „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.

Умира, забравен от всички, през 1950 г. в София.