След като на 11 март стана ясно, че е основана Асоциацията на креативните театрални агенции (АКТА), в родните театрални среди се забелязва сериозно вълнение. Причината са исканията на частните организации да има по-ясни правила за взаимодействие между държавните, общинските и независимите културни организации. Реакциите на исканията на АКТА не закъсняха.
Драматургът и писател Иван Димитров публикува мнение в своя Facebook профил, в което изразява личното си възмущение от това, че частните организации зад Асоциацията, "искат на държавните театри да бъдат ограничени разходите за реклама, маркетинг и продажба на билети на 35% от приходите. С което показват, че изобщо не знаят за какви суми става дума в държавните театри, тъй като явно мерят по своя аршин." Според Димитров частните театрални агенции искат достъп до държавните сцени. "Ако ставаше дума за истинския независим театрален сектор, това би било супер. Само че тук става дума за комерсиалния театрален сeктор, а независимият такъв дори не може да сключва копродукции с държавните театри, защото при такава копродукция билетите не се субсидират."

Източник: Ivan Dimitrov/Facebook
Иван Димитров пише още, че от АКТА искат да се намали конкуренцията и да се повишат цените на билетите в държавните театри. "Според мен държавните и общинските театри трябва да държат цените си възможно най-ниски, защото трябва да дават достъп на публиките до театър. Нали затова са държавни". Димитров отбелязва и още едно искане - частните театри да може да продават билети на касите на държавните театри.
Още: Спектакълът "Бурята" на Народния театър ще бъде представен на Wiener Festwochen
Драматургът и писател пише, че и без това през последните години държавните театри са свалили масово нивото, за да се възползват от "нелепата система на субсидиране на държавните театри и плаща ненормални хонорари на същите тези хора, сега те искат да превземат държавните театри и с частните си компании". Според него исканията на АКТА са изнудване и наглост и се надява министърът на културата да не ги приема.
Захари Бахаров в защита на АКТА
Популярният актьор Захари Бахаров, който е създател на БАЗА Х и е част от организацията ARTVENT (и двете са част от АКТА), публикува разяснителна позиция в социалните мрежи, за да обясни някои не добре комуникирани моменти.
Още: НАТФИЗ представя проекта "ВОЙС ФУТУРА": Спектакли за нови публики в различни райони на София
Бахаров пише, че Асоциацията на креативните театрални агенции (АКТА) "НЕ търси държавно финансиране, а диалог, изграждане на обща културна екосистема и ясни правила, които да прекратят злоупотребите, водещи до източване на публичен ресурс". Той добавя, че целта на независимите продуценти не е държавата да ги финансира, а "да работят, да инвестират и да развиват публиката. Това може да се случи само при честни правила, диалог и изграждане на обща културна екосистема, както и при заявена воля да се прекратят моделите, които водят до източване на публични средства".

Източник: Захари Бахаров / Zachary Baharov/Facebook
Според Захари Бахаров АКТА иска да се спрат злоупотребите в системата, включително и практиките, при които "се сключват формални "копродукции", при които частен партньор получава над 100% от оборота. Подобни изкривявания подкопават доверието в системата и вредят на целия сектор".
Актьорът обяснява и предложението на АКТА за достъп на частните театрални организации до държавната инфраструктура, като подчертвата, че става дума за достъп под наем, а не безплатно. "В много населени места има само един държавен театър и ако неговото ръководство не позволи наем на сцената, независимите продуценти практически нямат възможност да играят там. Парадоксът е, че системата на субсидиране стимулира различна логика. Ако един театър продаде 50 билета, държавната субсидия увеличава значително приходите му. В този случай той няма икономическата мотивация да отдаде сцената под наем на частен продуцент, който би напълнил залата. Тъй като държавният театър ще вземе повече средства от субсидията отколкото от наема. Това показва, че настоящият модел създава изкривявания и затруднява достъпа на независимите продукции до публиката.
Още: Водеща частна театрална институция кани властта на разговор за бъдещето на културния сектор
Бахаров призовава за повече диалог в сектора, като целта на АКТА не е противопоставяне между държавни и частни театри, а "изграждане на екосистема, в която всички работят за развитието на публиката и на сценичните изкуства". По негови думи независимият театрален бизнес в страната расе, като компаниите в асоциацията са постигнали ръст между 70% и 100% годишно. Те "привличат нова публика и осигуряват работа на стотици артисти и експерти в сектора. В техните продукции артистите често получават значително по-високи хонорари и имат свободата да избират проектите, в които участват".
На финала на своята позиция Захари Бахаров заявява, че държавните театри създават важна културна стойност и трябва да бъдат субсидирани. "Конкуренцията между държавния и независимия сектор може да бъде здравословна – стига да се развива в честна и прозрачна среда", казва още той.
Маргарита Младенова с позиция

В косвения разговор се включи и Маргарита Младенова - основател на Театрална работилница "Сфумато" заедно с Иван Добчев. В разпространена до медиите и онлайн позиция Младенова пише, че "така нареченият публичен дебат по проблемите на българската култура никога не се състоя". Според нея основната причина е липсата на диалог - "първо помежду ни и после с Висшестоящите институции; отсъствието на обща, често и персонална отговорност пред общочовешката кауза на културата; загубата на самочувствие за високия смисъл на артистизма; високомерието на политическите елити към нашата работа и нейното значение за одухотворяване на човека и живота." Младенова, пише, че подкрепя позицията на АРТО и, че "има надежда най-после нашето обединено НЕ да предизвика промяна".
Тя припомня, че методиката, по която работят държавните театри, не е просто система за финансиране: "тя от самото си създаване е философия за предназначението на културните институти, тя изкриви целите на тяхното съществуване с принципа да се субсидират не дейности, а приходи". И добавя, че от години настоява този механизъм да се преосмисли, но така и не се е стигнало до някакви съществени разговори. "Защото мълчаха и не искаха промяна тези, за които системата работеше; мълчаха – за моя изненада, и онези, които неминуемо губеха от нея."
Маргарита Младенова прилага към своята позиция и текста "Мотиви за преосмисляне на системата за финансиране на държавните театри", изпратен в Министерството на културата през юни 2025 г. Ето какво гласи той:
Предимства
- Образуването на субсидия върху приходи активизира работата на ДКИ с публиките
- Доведе до създаване на по-голям брой продаваеми културни продукти (спектакли)
- Повиши приходите от театър в националния бюджет
- Стимулира нови и повече инициативи на театралния мениджмънт и театралния маркетинг
- Натрупа ценен опит в усилието на ръководните екипи за справяне със ситуациите и проблемите
Недостатъци
- Третирането на всички ДКИ като еднакви репертоарни театри, които работят при еднакви условия и с еднаква цел изравни театралната картина; заличи своеобразието на различните театри. За да заработят бюджета си, те загубиха лицата си.
- Наля средства в големите театри и силно затрудни по-малките, особено в провинцията. Някои от тях Методиката доведе до асфикция, до хронически неизбежни отрицателни преходни остатъци.
- Предизвика създаване на голям брой компромисни касови представления в кратки срокове и с клиширани художествени средства.
- Мантрата "Пълна зала на всяка цена" отгледа значителен контингент театрални зрители, за които театърът е само забавление.
- Спря развитието на театъра като изкуство и го превърна в индустрия за забавления.
- Отчужди от собствения им труд много актьори (особено млади) и ги превърна в чиновници на щат с ниска заплата, които кръжат около имената, пълнещи залите на целия български театър
- Затвори системите за копродукции и творчески колаборации между държавния и независимия сектор
- Допусна съществуването на съмнителни схеми за източване на бюджет и злоупотреби
- Липсва предвидимост, включително за бюджета на Министерство на културата