Инвазия на гигантска китайска мида по бреговете на Дунав
Китайската блатна мида е установена за пръв път в рибарници през 1984-86г. в Румъния и Унгария, а в река Дунав - през 2005г., обясни проф. Здравко Хубенов от Националния природонаучен музей.
"Национален природонаучен музей: Счита се, че е пренесена с тези далекоизточни риби - амур, толстолоб, като паразитен стадий, ларвен паразитен стадий по кожата и хрилете", заяви проф. Здравко Хубенов.
Китайските блатни миди имат два пъти по-бърз темп на нарастване - стават 10 см за четири години, докато дунавските достигат този размер за 6 години. Имат сходни местообитания и застрашават родните мекотели от изчезване.
Цената на мидите във Варна падна на 2 лева за килограм
От 3 до 3.50 лева търгуват килограм пресни миди продавачите на Рибния пазар във Варна. Цената на най-масовия морски деликатес е значите...
"Тя живее в такива тинести места. Може в някои случаи да ги измести, тъй като дава голяма биопродукция", допълни професорът.
С риск да разочарова ловците на бисери, проф. Хубенов призна, че в китайската мида може само на теория да се открие бисер.
Бисери в тези миди не могат да бъдат намерени, поне бисери, които да имат някаква стойност, коментира той, цитиран от БНТ.
Месото на китайската мида не се препоръчва за консумация. То е с ниски вкусови качества и при недобра термична обработка, има опасност от заразяване заради съдържанието на различни микроорганизми.
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Още от ОБЩЕСТВО:
Най-важните новини за деня: 10 май 2024 г.
Над 50 000 кафе капсули за рециклиране предадоха клиентите на Kaufland и NESCAFÉ® Dolce Gusto®
Маргарита Димитрова от "Аполония" с отличие от френския министър на културата
Екипаж от ВВС транспортира пациент от Варна до София (СНИМКИ)
Как за малко Сръбското царство не погълна царство България (ВИДЕО)
Горските предприятия като взаимоспомагателни каси. Кое дава най-много безлихвени заеми?
Три институции утвърдиха Методиката за съответствието на машините за вота
Обявиха кои български творци ще получат отличието "Златно перо" за 2024 г.
Редактор:
Десислава Любомирова