Когато боядисваме яйцето в червено, го натоварваме с апотропейна сила. Това каза доц. Светлана Рашкиева от Института по фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за народните вярвания, свързани с боядисаните яйца. По думите й червеният цвят е апотропей, което означава, че той прогонва лошите влияния, лошите очи, злото от къщата или от човека, който го носи под формата на някакви шевици и тъкани.
„Когато боядисваме яйцето в червено, ние го натоварваме с апотропейна сила“, каза тя и обясни, че според християнството червеното е свързано с пролятата кръв на Христос, невинна жертва за изкупление на греховете на човечеството. „Там нещата малко се различават и се наслагват двете вярвания – фолклорното и каноничното“, каза доц. Ракшиева. Тя обясни, че до Велики четвъртък не може да се боядисват яйцата.
„Обикновено това става на този ден. На Велики четвъртък домакините трябва да почистят и да подредят своята къща. Великденското чистене е едно от големите през годината. Свързано е с почистването и подреждането на дома след зимата, с обновяването му, измазването му, с украсяването му с някакви нови тъкани и постелки, символ на наближаващия празник“, каза тя. По думите й, който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, има възможност на Велика събота.
Доц. Ракшиева посочи, че на Велики петък се избягва боядисването, защото Христос е разпънат на кръста и се смята, че целият свят е в траур. „Затова се избягват, каквито и да било дейности, още повече свързани с обредни вещи, а великденското яйце е точно такова“, посочи тя. Доц. Ракшиева коментира, че на Велики четвъртък обикновено се прави така нареченото велико яйце, което трябва да е снесено на същия ден.
„Добре е това да се е случило преди изгрев слънце“, каза доц. Ракшиева и допълни, че най-възрастната жена в домакинството го боядисва и веднага след това отива при децата, които в повечето случаи още спят. „Поставя им по едно кръгче по бузите и на челото, като ги пребайва и нарича: „Да си живо и здраво, да си бяло и червено, да си весело засмяно“, обясни етнологът.
