Задушница са дните в годината, посветени на помен в памет на починалите. По традиция, по време на тези дни, християните се молят на Господ, за да прости греховете на починалите им близки.
Подавките на Задушница са израз на нашата молитва и спомен за починалите. При поднасянето им, ние изразяваме желание Бог да ги прости, да упокои техните души.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
Архангелова Задушница е – денят, отреден за починалите ни близки, които живеят само в сърцата ни. Задушница – денят за душите, за да спомним починалите.
Последната за годината голяма Задушница, наричана Мъжка или Архангелова, е тази събота на 4 ноември. Традиционно, както за всяка Задушница, в която почитаме душите на починалите близки и приятели, се почистват гробните места, прелива се и се прекадява, палят се свещи и се отправят молитви за опрощение на греховете на починалите, приготвят се и се раздават жито, което е символ на възкресението, и хляб или питка, както и различни сладки, бонбони и агнешко месо, което пък вероятно е свързано с традицията да се вари агнешки курбан на Архангеловден – денят, посветен на душевадеца Архангел Михаил.
На 4 ноември 2023 г. е Архангелова задушница – денят, в който се молим за душите на починалите ни близки.
Произход на името
Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата”, предаде репортер на БГНЕС.
Тази събота преди денят, посветен на Архангел Михаил, светецът, взимащ душите, но състрадателен и молещ Бог да не отнема сиромасите, оставяйки децата им гладни, е последната голяма Задушница за годината, известна като Мъжка Задушница – Архангелова Задушница.
Последната за годината Задушница от трите големи Задушници – дните за споменаване на починалите ни близки и молитва за душите им – Архангелова Задушница се отбелязва в първата събота преди Архангелов ден.
За задушница обикновено семействата на починалите подготвят раздавки. Задължително присъства жито, питка, дребни сладки и друго, каквото покойникът е обичал да похапва преживе.
Голяма Задушница, наричана още Месопустна, е първата Задушница всяка година, в която почитаме душите на мъртвите. Известна е и като Вселенска Задушница, защото на нея се почитат и душите на внезапно починалите, на загиналите по време на далечен път, при пожар, бедствия и прочие, поради което близките им не са имали възможност да ги отредят както е редно.
Тази събота, 18 февруари, е първата за годината Задушница – Месопустна Задушница, на която се молим за душите на скъпите на сърцата ни хора, които вече живеят само в спомените и мислите ни.
На 18 февруари в събота е първата Задушница тази година. Известна като Месопустна или още като Голяма Задушница, тя е ден за молитва за душите на покойниците, ден, в който да споменем обичаните от нас хора, които безвъзвратно сме загубили, ден за подаване на жито и питка на живите, които срещаме, време за хубави спомени от миналото, в което онези, до чиито гробове сме застанали, са били част от живота ни.
Подавките на Задушница са израз на нашата молитва и спомен за починалите. При поднасянето им, ние изразяваме желание Бог да ги прости, да упокои техните души.
На 18 февруари в събота е първата Задушница тази година. Известна като Месопустна или още като Голяма Задушница, тя е ден за молитва за душите на покойниците, ден, в който да споменем обичаните от нас хора, които безвъзвратно сме загубили, ден за подаване на жито и питка на живите, които срещаме, време за хубави спомени от миналото, в което онези, до чиито гробове сме застанали, са били част от живота ни.
Голяма Задушница, наричана още Месопустна, е първата Задушница всяка година, в която почитаме душите на мъртвите. Известна е и като Вселенска Задушница, защото на нея се почитат и душите на внезапно починалите, на загиналите по време на далечен път, при пожар, бедствия и прочие, поради което близките им не са имали възможност да ги отредят както е редно.
Тази събота, 18 февруари, е първата за годината Задушница – Месопустна Задушница, на която се молим за душите на скъпите на сърцата ни хора, които вече живеят само в спомените и мислите ни.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
Задушница са дните в годината, посветени на помен в памет на починалите. По традиция, по време на тези дни, християните се молят на Господ, за да прости греховете на починалите им близки.
За задушница обикновено семействата на починалите подготвят раздавки. Задължително присъства жито, питка, дребни сладки и друго, каквото покойникът е обичал да похапва преживе.
Тази събота преди денят, посветен на Архангел Михаил, светецът, взимащ душите, но състрадателен и молещ Бог да не отнема сиромасите, оставяйки децата им гладни, е последната голяма Задушница за годината, известна като Мъжка Задушница – Архангелова Задушница.
На 4 ноември 2023 г. е Архангелова задушница – денят, в който се молим за душите на починалите ни близки.
Произход на името
Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата”, предаде репортер на БГНЕС.
Последната за годината голяма Задушница, наричана Мъжка или Архангелова, е тази събота на 4 ноември. Традиционно, както за всяка Задушница, в която почитаме душите на починалите близки и приятели, се почистват гробните места, прелива се и се прекадява, палят се свещи и се отправят молитви за опрощение на греховете на починалите, приготвят се и се раздават жито, което е символ на възкресението, и хляб или питка, както и различни сладки, бонбони и агнешко месо, което пък вероятно е свързано с традицията да се вари агнешки курбан на Архангеловден – денят, посветен на душевадеца Архангел Михаил.
Последната за годината Задушница от трите големи Задушници – дните за споменаване на починалите ни близки и молитва за душите им – Архангелова Задушница се отбелязва в първата събота преди Архангелов ден.
Архангелова Задушница е – денят, отреден за починалите ни близки, които живеят само в сърцата ни. Задушница – денят за душите, за да спомним починалите.
Задушница са дните в годината, посветени на помен в памет на починалите. По традиция, по време на тези дни, християните се молят на Господ, за да прости греховете на починалите им близки.
Според Карл Юнг, сънищата се считат за израз на нещо, което е извън обхвата на съзнанието или което то не разкрива напълно.
Подавките на Задушница са израз на нашата молитва и спомен за починалите. При поднасянето им, ние изразяваме желание Бог да ги прости, да упокои техните души.
Задушниците са дни, посветени на помен и почит към починалите. В Църковния календар тези дни са три и винаги са в събота - това е денят, определен от църквата за покойните.
Архангелова Задушница е – денят, отреден за починалите ни близки, които живеят само в сърцата ни. Задушница – денят за душите, за да спомним починалите.
Последната за годината голяма Задушница, наричана Мъжка или Архангелова, е тази събота на 4 ноември. Традиционно, както за всяка Задушница, в която почитаме душите на починалите близки и приятели, се почистват гробните места, прелива се и се прекадява, палят се свещи и се отправят молитви за опрощение на греховете на починалите, приготвят се и се раздават жито, което е символ на възкресението, и хляб или питка, както и различни сладки, бонбони и агнешко месо, което пък вероятно е свързано с традицията да се вари агнешки курбан на Архангеловден – денят, посветен на душевадеца Архангел Михаил.
На 4 ноември 2023 г. е Архангелова задушница – денят, в който се молим за душите на починалите ни близки. Произход на името Името „Задушница” произлиза именно от значението на този ден – молим се „за душата”, предаде репортер на БГНЕС.
Тази събота преди денят, посветен на Архангел Михаил, светецът, взимащ душите, но състрадателен и молещ Бог да не отнема сиромасите, оставяйки децата им гладни, е последната голяма Задушница за годината, известна като Мъжка Задушница – Архангелова Задушница.
Последната от трите големи Задушници, в които почитаме починалите и се молим за душите им – Архангелова Задушница – е тази събота, 4 ноември.
Последната за годината Задушница от трите големи Задушници – дните за споменаване на починалите ни близки и молитва за душите им – Архангелова Задушница се отбелязва в първата събота преди Архангелов ден.
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички починали православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 3 юни.
Черешова задушница е една от трите големи задушници. Всяка година тя се отбелязва на различна дата. Обикновено се пада май или юни месец.
За задушница обикновено семействата на починалите подготвят раздавки. Задължително присъства жито, питка, дребни сладки и друго, каквото покойникът е обичал да похапва преживе.
Черешовата Задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
Тази събота, 18 февруари, е Месопустна Задушница – ден, в който почитаме мъртвите и се молим за опрощение на греховете им и за душите им.
Голяма Задушница, наричана още Месопустна, е първата Задушница всяка година, в която почитаме душите на мъртвите. Известна е и като Вселенска Задушница, защото на нея се почитат и душите на внезапно починалите, на загиналите по време на далечен път, при пожар, бедствия и прочие, поради което близките им не са имали възможност да ги отредят както е редно.
Тази събота, 18 февруари, е първата за годината Задушница – Месопустна Задушница, на която се молим за душите на скъпите на сърцата ни хора, които вече живеят само в спомените и мислите ни.
Допълнителни автобуси ще се движат по автобусна линия № 11 ЛВТ – Гробищен парк „Чаира” на 18 февруари, събота.
Столична община осигурява допълнителен транспорт във връзка с възпоменанието „Задушница“. Разкрива се временна трамвайна линия № 7-А с маршрут кв.
На 18 февруари в събота е първата Задушница тази година. Известна като Месопустна или още като Голяма Задушница, тя е ден за молитва за душите на покойниците, ден, в който да споменем обичаните от нас хора, които безвъзвратно сме загубили, ден за подаване на жито и питка на живите, които срещаме, време за хубави спомени от миналото, в което онези, до чиито гробове сме застанали, са били част от живота ни.
