Днес е Спасовден! Големият църковен празник Възнесение Господне е особено почитан в българската традиция. Той се отбелязва 40 дни след Възкресение Христово и винаги се пада в четвъртък. До навечерието на празника е прието християните да се поздравяват с „Христос Воскресе!“
Още: 7 забрани за Спасовден: Ето какво НЕ трябва да правите утре
Библейската история за Възнесението
В църковната традиция този ден е един от 12-те Господски празника. На него се възпоменава Възнесението на Иисус Христос, който след Възкресението си пребивава заедно със своите ученици-апостолите на земята.
Той ги подготвя за бъдещото им служение като вестители на Словото Божие и основатели на Църквата. На 40-тия ден след Възкресението си Исус се изкачил с учениците си на Елеонския хълм, източно от Йерусалим и като ги благословил, се възнесъл на небето в същото тяло, в което е възкръснал.
Народни вярвания за Спасовден
В българската традиция празникът е известен като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя. Според българското вярване на Великден душите на починалите са пуснати да дойдат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират отново в отвъдния свят.
Още: Утре е Спасовден – какво символизира празникът и как да се подготвите
Според друго вярване „на Великден отварят рая и го затварят на Спасовден“. Тези вярвания всъщност са народна интерпретация на християнското вярване, че преди да се яви възкръснал сред живите, Христос слиза в ада и избавя от властта на дявола всички починали, след което ги отвежда в рая.
Спасовден и почитта към мъртвите
Вярванията, че на Спасовден мъртвите се прибират обратно, се свързват с обичая рано сутринта на празника да се посещават гробовете и да се раздава храна „за Бог да прости“. Спасовденските обичаи, посветени на починалите, може да се спазват и на Задушницата, която е в съботата след Спасовден. Тя се нарича Спасовденска или Черешова задушница, защото на гробища наред с хляба и виното се раздават и череши.
Още: Петдесетница 2025 - кога се пада, вярвания и традиции
Значение на израза „Те ти, булке, Спасовден!“
Спасовден е свързан с едно много характерна за българите традиция. До този ден венчаните през годината невести трябва да ходят с дрехите, с които са били облечени на сватбата си. Носенето на булчинските дрехи понякога е мъчително за младите жени, особено ако времето отрано се затопли, а те трябва да продължават да ходят и да работят на полето в дебелите си зимни дрехи (в миналото сватбите са се правили през зимата).
На Спасовден всяка булка отива при кума си да му целуне ръка. Тогава кумът казва : „Простено да ти е, булка” и тя има право най-сетне да свали тежките зимни дрехи. От тази ритуална практика е възникнал популярният израз „Те ти, булке, Спасовден!”, който изразява облекчение и край на дългите мъки.
Още: Черешова Задушница 2025 - кога се пада, вярвания и традиции
Златният Спасовденски дъжд
Според народното вярване, дъждът на Спасовден, подобно на Гергьовденския дъжд, е благодатен, ценен за посевите – „златен дъжд“. Затова в някои райони се спазват обичаи за дъжд или против градушки.
В Северна Добруджа, рано сутринта на празника момичета и жени занасят вода на гробището в „чисти, бели бакъри“ и обилно поливат всички гробове. Като се върнат в селото занасят вода в домовете, където има възрастни хора.
След това отново всички се събират на чешмата. Там под съпровода на песни, в които молят Бог да им изпрати дъжд, всяка жена напълва съда си с вода, излива го на земята и го захлупва. Повсеместен е обичаят при оброци и параклиси посветени на Възнесението Господне, да се прави курбан за дъжд.
Още: Спасовден 2025 - кога се пада, традиции и поверия
Дарове за благословия
Разпространен е обичаят, ако има узрели череши преди Спасовден, те да не се берат до празника. Едва когато той настъпи, тези плодове се берат за първи път и се носят в храма „за освещаване“, след което се раздават на хора извън дома, за да благослови Бог дърветата с много плод.
Това раздаване е част от традиционното раздаване на всичко първо, добито в дома и стопанството. В миналото се е вярвало, че ако си приберат първите добиви и задържат всичко за себе си, Господ няма да даде нищо на следващата година. И обратното – ако помислят за другите преди да се погрижат за себе си, Бог ще им помогне с богата реколта.
Нощуване на открито за здраве
Народните вярвания свързват нощта срещу Спасовден с надежда за изцеление от различни болести. Затова в много райони се спазва обичаят за здраве, при който болни и недъгави преспиват на открито на различни лековити места.
Още: Кога е следващата голяма Задушница през 2025 година?
Разпространено е вярването, че в нощта срещу Спасовден цъфти цветето росен, което е любимо на русалии и самодиви. Те били зли същества, но когато беряли цветето и се кичели с него, ставали весели, радостни и милостиви и можели да излекуват човек.
Затова в навечерието на Спасовден е спазван обичаят „ходене на росен” – водят болния на поляна, където цъфти росен и го оставят да преспи там с надеждата, че ще оздравее, като му постилат нова черга. Навсякъде, където се спазва обичаят „ходене на росен“, до болния оставят дарове за русалиите и самодивите – погача, вино, варена кокошка, паница с вода. На сутринта идват да вземат болния и гледат какво има в паницата – ако е паднало листенце или цветче е „на здраве“, ако има пръст или сламка - „на смърт“. Болният „изкъпват“ в росата от росена, берат от цветето и го занасят в дома му „за здраве“.
Още: „Те ти, булка, Спасовден“ – какво значение ни носи изразът?
