Ако не почукаш, няма да ти отворят. Тази прастара мъдрост, която е основата на човешката природа, независимо дали говорим за комунизъм или капитализъм, беше чистосърдечно потвърдена от представител на Министерството на културата. И то когато говорим за сигурно най-подценявания от държавата сектор, за когото вечно няма пари, защото все е криза.
За родината! За престижа! За светлото бъдеще! Чудесни лозунги, пропити с много патос. И колкото са чудесни, така не хранят никого. А е стара истина, че за да има култура и не само, първо трябва да си нахранен. Защото гладът заличава всичко друго – той е първостепенна грижа за всяко същество на тази планета.
Днес хористът Георги Петров, който 18 години работи в хор „Йоан Кукузел”, показа какво трябва да направи всеки един българин – да не се примирява. Най-страшният избор е този между глада и достойнството. Никой не може да обвини когото и да е какво избира, когато е изправен пред нечовешкия избор. Но историческата истина е, че който не е избрал достойнството си, просто е останал в състояние на вечно страдание. На един АД, който и Данте Алигиери не би могъл да опише.
Виновна ли е държавата? Виновна е и то много. Достатъчно е да отворите Закона за закрила и развитие на културата и да се позачетете. Още в член 2 на въпросното творение пише дословно следното: "Основен принцип на националната културна политика е децентрализацията в управлението и финансирането на културните дейности". Друг такъв принцип е "равнопоставеността на творците и на културните организации". Има и принцип за "поощряване на културната индустрия". И всичките тези принципи са все в член 2 – не смея да се зачета по-надолу.
Хайде сега културният министър Вежди Рашидов да каже ей така, с ръка на сърце, колкото от изброените три принципа се спазват? Нула? Минус безкрайност? За какво съществува Министерство на културата, ако не за да регулира сектора и да не позволява трудът на творците да се превръща в алъш-вериш? Не можеш в национален ефир като длъжностно лице да кажеш – ами те не си поискаха хонорар, ние затова не им дадохме. Държавата не дава, защото не си си поискал, но знае да те изтипоса на голямата световна сцена и като се снима с теб, да гълта дивиденти по избори?
Има една много вярна приказка за тези отношения – комунистите измислиха любовта, за да не си плащат. Има и още една – бий, за да те уважават. В България повелята да обърнеш и другата буза отдавна не дава резултат. Ако го правиш, всички ставаме на маймуни. Защото само да се позагледаш и почват да ти обясняват глупости като тази с „ами те не си поискаха”. Днес кметът на Кранево обясняваше как плажът при Международния пионерски лагер всъщност го ядяло морето, братът на съдия Румяна Ченалова обясняваше как тя десет години си имала спящо психично заболяване, което не ѝ е пречило да гледа куп тежки дела и точно като решили да я подкарат какви ги върши, заболяването се събудило и затова органите на реда повече разбиране да проявяват. Е как да не си умреш от смях? И така ден след ден, защото такива като Георги Петров са малцинство в България. За да има промяна, не е достатъчно да теглиш една майна, но от там се започва. После идва ред и на тоягата.
Реших все пак да позачета още малко пустия Закон за закрила и развитие на културата. И в член 24а прочетох следното: "Създава се Национален фонд "Култура". Националният фонд "Култура" е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на културата". След като има такива фондове да помагат на културата ни да се развива и български хористи отиват да пеят в катедралата Парижката Света Богородица за 35 евро на ден, докато държавата се хвали с българската култура с нарочна изложба на тракийското ни наследство, тогава тази култура остава само да си я сложа на ....
Автор: Ивайло Ачев
