Държавното отношение – като след сношение

Точно този отговор в пълна степен описва какво е положението в държавата, независимо кой управлява. Защото това не е нищо друго, освен размотаване – такова, каквото не би трябвало да си позволява никой държавен служител, тъй като получава заплатата си от парите, които данъкоплатците внасят в бюджета. На всичкото отгоре в случая говорим за нещо много сериозно – наличие на завишена концентрация на уран в питейната вода на един български град.

Копривщица и еманацията на алчността

Може би скоро не бяхме ставали свидетели на толкова въпиеща публично изразена алчност, каквато бе тази по случая с Копривщица. Тихомъл...

Прочети повече

Обясненията, че нормата всъщност е завишена според европейските изисквания, които сме били приели през 2015 година, са повече от обидни. България е член на Европейския съюз и като такъв участва заедно в изработването на норми и ги спазва. Затова и да се говори как били много консервативни тези норми, иначе сме си наред по старите, би трябвало да води до незабавна оставка. Разбира се, от това служебно правителство досега не видяхме много поводи някой да не си подава оставката, камо ли Семерджиев – бащата на здравната реформа от времето на Иван Костов, с която виждаме докъде я докарахме в демографско отношение.

Едва ли нещата с урана във водата на Хасково са супер апокалиптични, но случаят си заслужава заради някои скандални недомлъвки. Да речем – зам.-регионалният министър Валентина Върбева твърди, че ставало въпрос за естествен уран, а преди над две десетилетия точно в Хасковския район се е добивал уран – от предприятие „Редки метали“. Има ли нещо общо с този факт сегашното завишено количество уран – дотам държавните мъже и жени не стигат, все едно да питаме Тодор Живков за Чернобил. Иначе Семерджиев и Върбева обясняват как е естествен уранът, но и как трябвало още изследвания да има – като трябва, откъде знаят точно сега, че е естествен? Можеха да изпият по чаша чешмяна вода, щом са толкова сигурни, че всичко е тип-топ.

Отношението към сериозни теми от страна на държавата трябва да е сериозно. Но няма как да е така, когато точно от хората, от които зависи, произлизат определени брилянтни идеи. Например – идеята на НЗОК, според която трябва да тежиш определени килограми и да си висок определни сантиметри, за да получаваш от държавата полагащо ти се лекарство за терапия, ако си онкоболен. Това дали си си плащал здравните осигуровки въобще не е фактор – важното е да пестим, че държавата умира! Нищо и, че една държава е държава, когато има граждани, а не маймуни в нея, особено по клоните на върха на държавното дърво.

Когато имаме такива примери, няма защо да се чудим, че никой в държавата не се и сеща да повдигне въпроси, от които ни зависи и икономическото благосъстояние, не само здравното състояние. Например предоговаряне на цените, на които „Газпром“ ни продава газ. Това зависи от тези, които избираме да ни управляват – и те мълчат. Но пък съвети как да посрещаме Великден винаги ще ни дадат.

Те не учат, не работят и нямат бъдеще

22% от младите хора у нас до 29-годишна възраст нито учат, нито работят, става ясно от данни на националната статистика. Това е малко п...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев