Елегия за Реформаторите - а можеше да бъде Ода

За първи път от много време насам политическа формация, имаше шанс драстично да катализира обществените процеси към филтрация на затлачената от статуковото политическа среда. Родена от протестите на 2013, тази коалиция имаше невероятен потенциал и заряд, благодарение на своите активни избиратели, които искрено се надяваха, че Реформаторския блок може да прерасне в дългоочакваната истинска дясна алтернатива за България. За съжаление това, което се случи с Блока и с личностите в него през последните дни, показва само едно: историческият шанс, който блокът имаше - да излезе цял от властта и да се превърне в буреносен облак за противниците на съдебната реформа е завинаги загубен. Загубен е и неговият електорат, загубена е неговата чест, загубена е вярата в морала на политиците, които се биеха в гърдите, че ще бъдат хигиенистите на властта.

КОЙ - пак той. Че и всички те

Пътят към Ада е постлан с добри намерения. Тази стара като света поговорка се отнася с пълна сила за Реформаторския блок и вчерашното ф...

Прочети повече

Това е и тъжно и смешно, защото всички ходове, които се разиграха до момента в решенията на Реформаторите бяха неадекватни – от гласуването в пленарната зала (част „против“ - част „въздаржали се“) през донкихотовското излизане в самостоятелна опозиция на Радан Кънев и Гроздан Караджов, до дългото гузно мълчане на Петър Москов, придружено с енигматични песнички на Синатра, до истерията с фалшивото съобщение за ДБГ, до тоталното ни пренасяне в паралелната реалност на ДСБ и тяхното полуизлизане от властта. И след целия този съспенс, влезе партията на Меглена Кунева и окончателно загаси лампата с очакваните банални аргументи за оставането на ДБГ във властта.

Комедия от неволни грешки ли бе всичко това или комедия от калкулирани ходове? Имаше по много и от двете. Но във всички случаи Реформаторите показаха, че са ужасно слаби играчи на политически покер. Неспособността да калкулират един-два хода напред винаги е била техен проблем, заедно с липсващия общ пиар - запазена марка на Блока от самото начало.

Много хора се питат защо, познавайки статуковото, Реформаторите не направиха нужните превенции още преди злополучния вот. Ако те бяха подготвили една добре организирана кампания за това какво ще се случи, ако реформата се бламира - ако бяха ангажирали медиите, обществото и най-вече коалиционните си партньори с идеята, че „номерът на куртизанката“ няма да мине, щяха да покажат сила, политическа зрялост и самочувствие. Ако недвусмислено бяха предупредили, че ще излязат от управлението и че всички, които бламират реформата, ще носят последствията, които ще докара неизбежната правителствена криза, протестите, нови избори и в крайна сметка поредното сриване на международния имидж на България, то днес Реформаторите биха били в много по-лесна и уважавана позиция, не само от избирателите си.

Много хора се питат защо нямаше предварително изработени сценарии за реакция след вота. Всяка отделна партия в Блока трябваше да има предварително приготвени прессъобщения за реакцията им относно един бламиран вот. Целият Блок трябваше да бъде подготвен с изявление за позицията си. Нямаше нужда да ставаме свидетели на индивидуални напускания, оставания и лични драми достойни за сюжет на Боливуд. Нямаше нужда да се дебнат един друг, да се изчакват, да хленчат за хакери, диверсии, коспирации, да си подливат вода и прочее инфантилности. Нямаше нужда да се опитват да замазват парадоксалната позиция на ДСБ – с Москов „вън“ и „вътре.“ Защото колкото повече едно нерационално и парадоксално поведение се представя за нормално, толкова по-ненормално изглежда то.

Съветът на Европа - забравената от България институция

Измина почти месец от церемонията в Страсбург, на която официално бе даден стартът на българското шестмесечно ротационно председателств...

Прочети повече

Тъжната равносметка е, че Реформаторите не прозряха, че трябваше да излязат от мъглявината на овластяването си и да загърбят няколкото министерски кресла, за да продължат не само да съществуват, но и да станат по-силни. Ако бяха го направили, щяха да отворят нова ера в българската политическа сцена – ерата на морала, към която никой досега не е стигал толкова близко. Колкото и банално да звучи, в омаскарената от Станишев дума „катарзис,“ Реформаторите биха могли да влеят нов, положителен смисъл, но само при едно условие – колективното излизане от властта. Но за съжаление те нямаха нито топки нито сърца да направят най-важния ход в своето съществуване като политическа сила.

И какво постигнаха с това? Постигнаха разпад на коалиция и масивно губене на електорат, т.е. успяха да се самоанихилират. Всички партии в Блока ще имат необратими поражения в резултат на политическото си поведение – ДСБ остава не само изолирана и подведена от партньорите си, но и ужасно компрометирана пред електората си. Който следи форумите в интернет и какво става зад кадър, трябва да е сляп и безумно наивен да си позволи да мисли, че избирателите на ДСБ ще простят на ръководството си скеча с „Мара Общата“ (обичана фраза на Радан Кънев.) Част от електората на ДБГ също няма да е доволен от оставането им във властта и ще напусне движението. Дори Кунева или друг от партията й да заемат мястото на Христо Иванов, това ще остави горчив вкус в устата на много нейни съпартийци. Това ще се прочете по следния начин: „Достойните си тръгнаха, недостойните, склонни на всякакви компромиси, заеха мястото му.“

Оставайки във властта, Реформаторите ще бъдат унизени и слаби. Част от тях ще бъдат във властта, но ще загубят доверието на електората си и ще получат насмешките на всички опоненти, които ги поставиха в тази позиция. Аргументите им за стабилност и продължаване на реформите ще бъдат лишени от същността си и тежко на всеки, който има някакво достойнсто, да си позволи да живее такъв политически живот. С решението за оставане във властта, политическото бъдеще на Реформаторите приключва завинаги. Най-безсмисленият ход, който можеше да направи коалицията, е част от партиите да останат, а други да излязат от властта. Това неизбежно ще доведе до скоропостижния разпад на Блока и съответно експресното му качване на стената на срама, редом с безбройните провалени десни проекти в България.

Много приказки се изговориха за това, че изборът на РБ е много сложен и рисков, че ситуацията е много комплексна и т.н. Напротив, няма нищо сложно в това да се следва предизборна програма, която е спечелила (а не купила!) избиратели си. Тези, които не са си продали вота, много държат той да не отиде нахалост и ще видят в поведението на своите избраници единствено предателство, замазано с компромиси, които лишават от смисъл всякакви опити за по-нататъшни реформи. Ако РБ остане в правителство, чието мнозинство „експлицитно“ и „екзактно“ (ако използваме баналния речник на посланика на Доган) затвори вратите към най-важната реформа, то Реформаторите си правят публично харакири. Всичко това е много просто и всякакви приказки за стабилно мнозинство, за продължаване на реформи и за компромиси са излишни и смешни. Реформаторите направиха максималните компромиси със себе си, за да стигнат то този важен вот в парламента. 180-те депутатски подписа под „историческия компромис“ бяха последният консенсусен вариант за придвижване на промените в съдебната власт. Но статуковото им спретна „номера на китайката“ и с това не им остави много избор. А изборът да се седи на два стола не е избор, така че вместо да напишат ода за съдбата си, Реформаторите написаха своята последна скръбна елегия.

Българите и "войната" между Турция и Русия

Как се отнасят българите към ескалиралия конфликт между Русия и Турция? Каква роля играят националните симпатии и антипатии към двете ...

Прочети повече

Автор: Татяна Кристи