Инсинуации, мантри и решения: Няма нужда от псевдообразование и псевдонаука

Анализът на доц. Кехайов е съставен от коментари върху 12 инсинуации, 12 мантри и 12 решения. Тъй като става дума за дълъг и обстоен материал, представяме идеите му в 12 поредни статии. Всички предишни може да намерите в рубриката гледна точка на Actualno.com

Ето и 11-я текст, посветен на решения.

Решение 7. Стабилността е основа за ефективност, но само ако не пречи

Стабилността е основа за ефикасност (способността да постигаш резултати), но не и за ефективност (съотношение между постигнат резултат и ресурси, нужни да се постигне). Това е важно, защото икономиката ни е отворена, даже е прекалено отворена, поради което е силно уязвима на външни влияния. Няма дълготрайна полза епизодично да си високо ефективен, ако си нестабилен като цяло. Дори това нанася дълготрайни вреди.

Нужен е нов поглед към т.нар. „гръбначни отрасли“. В миналото имаше такива отрасли. Например, каростроенето. Сега в индустрията, а и в икономиката като цяло, гръбначни отрасли няма. Отрекохме комбинатските структури преди да изградим местна мрежа за производствено коопериране и аутсорсинг. Разкъсахме връзките на хоризонталната интеграция и съответните доставни вериги. Не разчитаме или все по-малко разчитаме на местни ресурси – нито на суровини и материали, нито на оборудване и технологии.

В ред отрасли производството е разпиляно сред голям брой маломощни като ресурси и ниско ефективни фирми, вместо да се събере в малък брой големи и ефективни фирми.

В други отрасли фирмите, вместо да се специализират, в което са силни, тръгват да си пресичат продуктовите гами и да си крадат клиентите. Това уж ги учи да се конкурират технически и пазарно, но всъщност ги вкарва в ценова конкуренция, която е пагубна, защото тя свива маржа в печалбата, а това убива потенциала за инвестиции и развитие.

Всичко изброено дотук са дефекти в националното стопанство, от които то следва да се отърси. Тук работодателските организации и държавата могат да потърсят общия език. По цял свят тези проблеми се преодоляват по един единствен и болезнен начин, който се изразява в тенденцията за уедряване на капитала чрез поглъщане на слабите звена.

Нужно е държавниците, когато опитват да се месят в индустрията и икономиката, да отчитат, че високата и постоянна стабилност на цялата икономика е по-добрия модел в сравнение с локалните и епизодични ефективности на отделни фирми или отрасли.

Решение 8. Няма нужда от псевдообразование и псевдонаука

Псевдообразованието и псевдонауката дори не са пласебо на образованието и науката. Те са кърлежи на народни пари. Да инвестираш там, то е като да пълниш спукана каца. Пред образованието има две предизвикателства. Едното е да се издига общественият престиж на училищния и университетския преподавател. Другото предизвикателство е учебните програми да се съобразят с конкретните потребности на отраслите и бизнеса.

Необходима е и ревизия на системата за делегирани бюджети на учебните заведения.

Нужна е също ревизия на системата за атестиране на научните степени, като това касае не само университетския преподавател, но и хората в БАН и другите научни заведения.

Трябва да се преосмисли и мястото на българските учени във фундаменталните науки – няма ресурси за модерна материална база, но дали ни търсят там, където базата я има.

В приложните науки решението е финансирането да бъде на база конкретни проекти и да се поеме от възложителите и потребителите на резултатите от тези приложни науки.

Решение 9. Истински здрави устои на демографската политика

Демографската картина наистина е тревожна – населението застарява и намалява, пада раждаемостта, смъртността е висока, младите емигрират, периферията се обезлюдява.

Всеизвестно е, че демографската картина може да бъде подобрявана по четири линии.

Първата линия е достъпно и ефикасно здравеопазване, което по-малко лекува и повече предпазва, намалява смъртността във всичките възрасти и удължава средната възраст.

Втората линия е намаляване на емиграцията и връщане на емигрантите в родината им. Тук са нужни действия в посока млади хора и млади двойки с по-висока образованост.

Третата линия е привличане на имигранти – на отделни хора или на цели семейства с български произход, смесени бракове или от народности със сроден културен модел. Има голяма разлика между „имиграция“ в смисъл на „натурализация“ (придобиване на българско гражданство плюс трайно заселване и бързо трудоустрояване) и привличане на „гурбетчии“ (чужди поданици сезонно или за по-дълъг срок идват да работят у нас).

Тук е нужно да се либерализират някои законови регулации и да се опростят и скъсят процедурите по придобиване на документи за работа, пребиваване и натурализиране.

Силен канал за привличане на младежи, които да се установят и задомят у нас, това са университетите. Но тук има два проблема. Чужденецът не знае езика, а няма година за подготве. Ако искаме да привлечем хора от Македония, Молдова, Украйна, Гърция или другаде защо няма или почти няма там средни училища с изучаване на български език. Ако германските университети са предпочитани пред българските, това на какво се дължи – дали на по-доброто образование или на това, че там обучението е безплатно.

Четвъртата линия, и в сегашната ситуация това трябва да бъде главната линия, е да се справим с ниската раждаемост като подобрим грижата за децата и младите семейства.

Ниската раждаемост иде от две групи причини. Първата група са известни и безспорни. Сред тях са уязвимостта от болестите на напрегнатия и нездравословен живот, липсата на силни стимули за раждаемостта, ниското заплащане на наемния труд, прекомерната урбанизация в само няколко големи областни центрове, неравномерната териториална концентрация на индустрията и съответно на заетостта. Има и други подобни причини. Тази група причини ги знаем, донякъде са обективни и засега са трудно преодолими. По-точно е да си кажем, че спрямо тези причини почти няма реални противодействия.

Има и втора група причини, влияещи на раждаемостта, които някак убягват от погледа. Сред тях са пораженията от физическото обездвижване върху жизнеността и либидото. Не ходим пеш и дори за две крачки разстояние не слизаме от автомобила. Туризмът и особено планинарството някак останаха в миналото. Интернетът и компютърните игри атрофират мускулатурата и свиват обема на белия дроб. Малко се спортува на открито. Сред тези причини е нездравословното хранене – натуралната храна отстъпва на пълни с химия сурогати, хранителни добавки като анаболи и тонизатори похабяват нервната система, прекаляваме с газирани напитки. Да добавим алкохола, тютюна, наркотиците.

Има и други и още по-дълбоко прикрили се обяснения за спадането на раждаемостта. Сред тях са сменната работа, извънредният и особено нощния труд в немалко фирми и организации, пришпорващите системи за заплащане, тласкащите към хипертрофия на трудохолизма системи за атестиране и оценка на персонала и отлагането на първото бебче от устремени към кариерата млади и не тъй млади службогонци и службогонки. Тук са и вредите от безразборен и ранен секс, аборти, препарати срещу бременност, анорексия и пожертвани на модата изложени на простуди разголени женски кръстове. Тук са и бавните процедури за осиновяване, прибързаните бракове и ранните разводи, социалната несигурност на самотната майка и затритата в извънбрачни връзки енергия.

Няма я връзката между младото семейство в града или чужбина и баба и дядо на село.

У нас даваме най-дългия в света отпуск за майчинство, но и това се оказа недостатъчно.

Ясно е, че са нужни още и значими инвестиции в построяване на детски ясли и градини и в създаване на ресурсен и човешки потенциал за пълноценно детско здравеопазване, че трябва да се дотират бебешките и детските храни, дрешки и играчки, че началното и средното училище трябва да бъдат абсолютно безплатни, че медицинската грижа до пълнолетие и за многодетните семейства също трябва да бъде абсолютно безплатна, че са нужни данъчни, кредитни и всякакви други улеснения, чрез които да се помогне на младите семейства бързо да си съграждат гнезденца и да стъпват на собствени нозе.

Ако в някои по-млади семейства подбудата да правят деца е емоционална и свързана донякъде с полов нагон, то при по-зрели хора семейното планиране е рационално и се влияе от опасения за трудности и несигурности по отглеждането и бъдещето на децата.

Показател за възпроизводствен потенциал на нацията е коефициентът на плодовитост, който трябва да е над 2 – т.е., средно над 2 деца в семейство. В предишни времена той бе под 1.5, но в последните десетина години расте, макар бавно, и вече наближава 1.6.

Стандартът на живот не единствената характеристика за качество на живота. Обяснимо е, и по цял свят е така, в страни с висок жизнен стандарт продължителността на живота нараства, но картината на здравословното състояние се влошава и раждаемостта пада.

Не е общо правило, но щастливите от своя живот семейства искат да имат повече деца.

В основата на усещането за щастие стоят удовлетворението от живота и постиженията в живота, надеждата за сигурност и стабилност и перспективата за безоблачно бъдеще.

Това обяснява защо силното и устойчиво държавно ръководство подмладява нациите.

За автора

Доц. Анастас Кехайов има над 50 годишен опит в обучението и подпомагането на топ мениджмънта на повече от 800 български и международни фирми.

Инженер по Автоматика и телемеханика. Има дългосрочни специализации и стажове по Макропрогнозиране и програмно целево планиране в IIAP Париж и Информатизация на административни системи в CEPIA Роканкур.

Докторат по Теория на запасите и доцентура по Стратегическо управление.