КОВИД прецени за всички - обществото е без много ум

КОВИД истерията достигна нови висоти в световен мащаб. Затова хич не е лошо да си спомняме, че истината НЕ Е в крайностите. И за начало на седмицата, която със сигурност е първата от поредните доста тежки с етикет "КОВИД", да си спомним тези думи: "Здравните системи навсякъде срещат проблеми, но в края на краищата те са хората, които следват да се справят. Не полицейщина".

Думите са на доц. Доброслав Кюркчиев. Един от най-големите имунолози в България. Човек, който категорично застава зад ползата от ваксините срещу коронавирус. Но и ясно изясни що значи полза по темата. А именно - ваксината пази и дава неимоверно по-голям шанс да боледуваш по-леко от коронавирус, да не ходиш в болница, да не умреш! Сегашните ваксини е ясно, че не са толкова ефективни срещу заразяването и затова толкова много хора се заразяват.

Това трябва да чуем. Това трябва да схванем! За да проумеем, че ще помогнем на себе си, но и на хората около нас. И като си помогнем взаимно, няма да стигаме до крайности.

Защото е безумна крайност някой да обяснява как ваксините срещу коронавирус всъщност заразяват! Защото е безумна крайност и да принуждаваш всеки един на света да се ваксинира! Няма какво да обяснявам защо първото е чудовищна глупост - не само твърдението, ами поведението в този стил. Но за второ си заслужава да има обяснение.

Доц. Кюркчиев каза публично нещо, което всеки с малко познание по темата със сигурност знае осъзнато или неосъзнато. А именно - пандемията приключва в момента, в който болниците и здравните системи могат да издържат! Работа на политиците е да намерят начин как могат да издържат, но и как могат хората да живеят, а не само да съществуват.

Зверски изисквания като 100% ваксинация, защото е единственото решение и наказания, ако не стане, са нищо повече, нищо по-малко от диктатура. При това ужасно глупава - толкова, колкото и да считаш COVID-19 за "грипче". Опасността от този вирус трябваше да ни накара да прогледнем - да видим колко сме се освинили в подобието на цивилизация, в което живеехме. Да проумеем, че нашите общества се оказаха неподготвени да устоят на един прост вирус, със смъртност, която е далеч от най-страшните, познати на хората. И защо неподготвени - защото вместо да даваме пари за наука и здраве на първо място, ги даваме за "забавление". Колко получава един елитен учен, един специалист лекар, една отлична медицинска сестра? Колко един добър учител и преподавател? А колко един звезден актьор, футболист, спортист?

Сбъркани са приоритетите ни, не само в България. КОВИД беше шамарът, който трябваше да ни събуди. Не се случва - не виждам масови протести срещу собствената ни глупост, срещу отказа на първо място да инвестираме в наука, в образование, в познание! Защото то е силата! Протест да се направи така, че да има повече знаещи и можещи лекари, учени, повече хора, които са решаващи при животозастрашаващи кризи. Това не е лесна работа, не е бърза работа, няма да стане от раз, особено като си спал толкова време. Но никой дори не почва такава промяна! За сметка на това протести срещу това, че ни се налага да се откажем от част от личния си комфорт за сметка на обществения колкото щеш. И, разбира се, политическите паразити. Те веднага яхнаха и това нещастие, за да го обърнат в която крайност им е по-лесно според ситуацията. Подсилват негативното - по-лесно е, вместо да се стреснат и да тръгнат по трудния път на истински важното.

Затова сега сме на това дередже, особено в България. Оказа се, че няма кой да каже, че лесен изход няма. Че няма кой да чуе и проумее, че лесен изход няма. Че се докарахме дотам да не разбираме елементарни неща - защото загърбихме учението и разбирането за сметка на елементарното и лесното, на далаверата. Затова и не анализираме, за да разбираме - истински. Че не се използва целият ресурс, който може да се ползва - специално в България къде са частните болници, когато ковид вълната стане много висока? И защо ги няма тогава, но ги има като трябва да се разпределят клинични пътеки през НЗОК? Че трябва обаче и ние да подадем ръка, защото така правят хората - например като носим маски, когато сме много на едно място. Не защото така никой няма да се зарази, а защото намаляваме риска да се заразят повече.

Един от най-големите ми страхове от старта на пандемията е, че ще се наложи да работя болен. С Омикрон ясно се вижда, че това ще се отнася до милиони, вероятно милиарди. Защо се намалява поголовно карантината на Запад, готви се същото и в България? Не е защото вирусът чак толкова се е променил! Прави се, защото много хора ще се разболеят - толкова много, че има основателен страх, че ключови икономически сектори ще спрат да функционират. Замисляте ли се какво ще е да не работят болниците, защото прекалено много медици са болни? Или да няма кой да продава лекарства, защото прекалено много фармацевти са болни? Или магазините да не работят нормално, защото им липсва персонал заради болестта? А вирусът мутира и никой не може да каже следващият доминиращ вариант какво ще докара. Досега всеки следващ беше по-заразен - а ако следващият е хем по-заразен, хем по-тежък за понасяне?

Две години пандемията не спира. Две години всеки следващ вариант на коронавируса носи все повече обществени неприятности. Но масовият подход по света към него не се променя. Или едната крайност, или другата в краткосрочни действия. А на най-високо ниво, където са най-големите ресурси и възможности, няма обединение, за да се търси по-добро решение. Разчита се на случайност - вирусът да мутира по-бързо така, че да не убива и уврежда толкова хора, колкото сега.

В България отдавна обичаме така да решаваме проблемите - зарязваме ги да се решават сами. Оказа се, че не сме само ние за най-сериозният проблем в света от над половин век насам - по целия свят е така!

Автор: Ивайло Ачев