Приказки от 1001 нощ - докога?

Дойде служебното правителство и от шкафа със скелетите взеха да излизат един след друг черепи и кости. То не беше седми блок на Козлодуй, то не беше Южен поток, то не беше здравна система. А със сигурност ще има и още – само да мине тази седмица. Защото при встъпването си в длъжност служебният кабинет обеща, че ще представи „пълен анализ” на свършеното от кабинета Орешарски. Заболява ме главата отсега, като си помисля какво може да ни съобщят.

Протест преди протеста - в търсене на героите

Омръзна ми! Дотегна ми! Отвращавам се! Нервирам се! Притеснявям се! Безпокоя се! Да гледам мизерията, която посещава все повече домове....

Прочети повече

По ваденето на кирливи ризи е ясно, че сме номер едно в света. Въпросът е след като ги наизвадим, след като се наахкаме (тук „х”-то как не го пропуснах, не знам), след като се навъзмущаваме какво ще правим? Ще има ли понесена отговорност – лична, пряка и директна, за извършени золуми? Или само ще слушаме изцепки от типа на тази на бившата здравна министърка Таня Андреева, според която нямало нужда да се казва, че шефовете на три-четири големи болници воглаве с „Пирогов” са уволнени?

Служебните правителства в България по принцип са натоварени с доста очаквания, защото поне досега те са свързвани с възможността страната „да отлепи от дъното”, да се тръгне по път на развитие. Не прави изключение и този кабинет. Лошото е обаче, че още в речта си при встъпване в длъжност проф. Близнашки хем обеща прозрачност, хем се застрахова, че няма да има реваншизъм.

Реваншизъм? Какво значи това? Нима когато някой подписва разрешително за строеж на проект, който уж е официално замразен от държавата и от ЕС, на когото все още сме членове, не трябва да му се търси отговорност? Откога търсенето на отговорност стана „реваншизъм”? По мое мнение думичката тук е „правосъдие”. Но съдебната ни система толкова отдавна е забравила какво значи тя, че заместването ѝ с разни модерни приумици дори от хора, които не са част от третата власт, вече не я търсят. А после очакваме, че ще има някакъв ред, някакви правила, които се спазват и рамки, които не се прекрачват, докато всеки субект в България се мъчи да се развие по най-добрия за него възможен начин. Ами няма да има, защото като няма правила, няма и рамки и по-подкрепяните от държавата субекти се развиват по-добре от неподкрепяните. Затова и всеки ден се разправяме кой строя „Южен поток”, какво било подписано с Westinghouse и хитреци като Р. Овч. обясняват нещата от живота, без обаче да посочат конкретните имена. Тези имена, за които трябва прокуратура и съд.