Преди няколко дни изглеждаше, че сраженията между сирийските правителствени сили и кюрдските милиции са приключили. Сирийската армия обяви на 11 януари, че е поела контрола над няколко квартала в Алепо, които преди това са били под контрола на Сирийските демократични сили (SDF).
Кюрдските сили от SDF са претърпели поражение и са се оттеглили. По време на сраженията са били разрушени много сгради, има убити, а според някои информации над 140 000 души са напуснали поне временно региона.
Във вторник армията обвини кюрдите, че се прегрупират военно, като се предполага, че действат координирано с остатъци от бившия режим на Асад. С този аргумент сирийското преходно правителство обяви териториите на изток от Алепо за военна зона с ограничен достъп. Впоследствие очевидно отново е имало сблъсъци и целенасочено разрушаване на мостове, макар твърденията на двете страни да се различават. Очаква се в идните дни конфликтът да ескалира.
Постигнатото споразумение между Дамаск и кюрдите се провали
Причината за ескалацията на напрежението бяха поредните провалили се преговори между правителството в Дамаск, водено от временния президент Ахмед ал Шараа, и кюрдското ръководство относно политическата и военната интеграция на Сирийските демократични сили в държавната система на управление. Докато централното правителство настояваше те да се подчинят напълно на сирийската армия, кюрдите изискваха гаранции за автономия, местно самоуправление и собствени структури за сигурност. Въпреки че през март 2025 г. двете страни подписаха принципно споразумение, въпросът за военната интеграция остана спорен, така че това споразумение никога не беше приложено.
Кюрдското самоуправление в северната и източната част на Сирия възникна през 2012 г. в условията на властови вакуум, възникнал заради гражданската война в страната. SDF придоби международно значение в борбата срещу т.нар. Ислямска държава, която успя да отблъсне с подкрепата на САЩ. От 2018 г. територията функционира автономно като Демократична федерация на Северна и Източна Сирия.
Едно споразумение, сключено през октомври 2025 г. с посредничеството на САЩ, отвори пътя към решаването на спора чрез военна интеграция на кюрдите в сирийската армия. Документът предвижда включването на SDF като самостоятелни единици със собствена командна структура. По този начин тяхната колективна идентичност би била запазена, докато Дамаск официално би възвърнал контрола над съответната територия в североизточната част на страната и действащите там военни единици.
Кюрдите искат да гарантират правата си
Много от исканията на кюрдите са политически разбираеми, смята историчката и експертка по Близкия изток Биргит Шеблер от Университета в Ерфурт. "Кюрдите изискват надеждни културни и политически права въз основа на историческия си опит. Те бяха дискриминирани и от двете правителства на Асад, езикът им беше временно забранен и макар да представляват значителна част от населението, така никога не успяха да разгърнат потенциала си."
След тези травматични преживявания те искаха да предотвратят повторна маргинализация и се стремяха към ограничена форма на самоуправление, като например културно участие и признаване в образователната система, казва още професорката по история, която до 2022 г. ръководеше Института за Ориента в Бейрут.
Шеблер обаче разбира и интересите на сирийското преходно правителство - всяка форма на децентрализация крие риска да предизвика подобни искания и в други части на страната, казва тя. Освен това могъщият съсед Турция отхвърля всяка форма на кюрдско самоуправление и разглежда Сирийските демократични сили като клон на ПКК.
Анкара подкрепя интегрирането на кюрдските бойци в сирийската армия индивидуално, а не като обединени кюрдски формирования. Разминаванията по този въпрос са основната причина за провала на преговорите, твърди експертката.
Каква е позицията на САЩ?
Досега САЩ следват по-скоро амбивалентна линия. От една страна, те се стремят към обединена сирийска държава и изрично подкрепят сирийския преходен президент аш Шараа въпреки миналото му като лидер на джихадистка милиция. От друга страна, от съображения за сигурност, те продължават да разчитат на кюрдите, особено в борбата срещу възродената "Ислямска държава".
Ролята на Съединените щати в момента е трудна за оценяване, казва Шеблер: "Най-забележително е тяхното мълчание. Не е ясно дали те съзнателно се държат на заден план или просто оставят конфликта да се равие. Вторият вариант би бил проблематичен."
Нова гражданска война би била опостушителна за Сирия
Редица анализатори призовават за бързи стъпки за изграждане на доверие, за да се предотврати по-нататъшната ескалация. Кюрдите трябва да признаят държавния суверенитет, например чрез предаване на граничните пунктове и регулиране на доставките на петрол, пише в свой анализ мозъчният тръст "Арабски център" във Вашингтон. В същото време Дамаск трябва да включи кюрдите по-силно в политическия процес и да поеме отговорност за сигурността в североизточната част на страната. Без напредък Сирия рискува да се фрагментира отново - с много сериозни последствия за региона.
Биргит Шеблер споделя това виждане. В най-лошия случай може да възникне открита война, казва изследователката на Близкия изток. "Все още смятам, че това е малко вероятно, но рискът е реален. И тъй като става въпрос за около 30 процента от сирийската територия, последствията от една ескалацията биха били много сериозни." За Шеблер една нова гражданска война би била опустошителна за развитието на цяла Сирия.
Източник: Дойче веле
