На 28 декември избирателите в Косово за втори път в рамките само на десет месеца са призовани да гласуват за нов парламент. През това време косоварите наблюдаваха истински политически театър – и вече са уморени от него.
28-годишният студент Лиридон Спахиу казва пред ДВ, че всъщност се интересува от политика. "Длъжни сме да се интересуваме - независимо дали го искаме или не." Той обаче смята, че нещата не може да продължават както досега: "През последните месеци всички се питахме какво в крайна сметка ще стане с тази страна“.
Безкрайна блокада
На парламентарните избори на 9 февруари 2025 година управлявалата дотогава с абсолютно мнозинство лявонационална партия „Самоопределение“ получи само 42 процента от гласовете. А дясноцентристкият блок, включващ Демократичната партия на Косово, Демократичната лига на Косово и Алианса за бъдеще на Косово събра 46 процента. Останалите гласове бяха поделени между малцинствата в страната.
Нито „Самоопределение“, нито дясноцентристкият блок се сдобиха с мнозинство от 61 мандата в 120-местния парламент на Косово, но като по-силна фракция „Самоопределение“ на премиера Албин Курти получи правото да излъчи кандидата за председател на Народното събрание. Трябваше да минат обаче повече от шест месеца, да се осъществят над 50 гласувания, както и да се излезе с решение на Конституционния съд, преди в края на август на този пост да бъде избран Димал Баша, получил и някои гласове от дясноцентристкия блок.
"Интересите на гражданите са второстепенни"
Председателят на парламента в Косово е ключова фигура, от която зависят политическите процеси след изборите, тъй като само той определя дневния ред, респективно работата на парламента. Опитите за сформиране на правителство на мнозинството започнаха от края на август, но преговорите на Албин Курти с опозицията не се увенчаха с успех. Многократните разговори при президентката Вьоса Османи също не помогнаха. И на 20 ноември тя вече нямаше друг изход, освен да разпусне парламента и да насрочи нови избори за 28 декември.
Според косовската политоложка Доника Емини е станало „съвсем ясно, че интересите на страната и на гражданите играят второстепенна роля за политическия елит“. Пред ДВ тя казва: „Важно е партиите да покажат политическа зрялост, демонстрирайки готовност да сформират управляваща коалиция“. Все пак политоложката храни известна надежда за промяна – през последните седмици Курти и „Самоопределение“ се изявявали по-решително, което според нея би могло да означава край на застоя.
Една от най-бедните държави в Европа
Действително отиващата си година е загубена за Косово заради политическия застой – в ситуация, в която страната има спешна нужда от социални, икономически и правни реформи. Най-младата държава в Европа е сред най-бедните на континента. Официално безработицата е 25 процента, но при по-младите е още по-висока. Около една пета от населението живее под границата на бедността, система на всеобщо здравно осигуряване няма, в образованието не достигат квалифицирани кадри и оборудване. Всичко това в последните години доведе до масова емиграция на младите хора от страната, като тенденцията остава непроменена.
Финансовите преводи от диаспората в чужбина, от които Косово зависи много силно, са формирали през последното десетилетие между 12 и 18 процента от БВП, през 2024 година са били 13 на сто. Заради политическия застой не могат да бъдат използвани отпуснатите от ЕС насърчителни средства в размер на 820 милиона евро. Бюджет за 2026 г. не можа да бъде приет, нито да бъдат одобрени правните реформи и важните икономически закони.
Легитимна, но несръчна "политика за суверенитет"
Към това се добавя и заплетената ситуация в конфликта със Сърбия. ЕС от години настоява Косово да постигне „компромис“, който обаче съдържа частично неприемливи за страната условия, като например създаването на колективен статут на сръбското малцинство. Много косовски политици смятат, че това би могло да доведе до дългосрочно блокиране на страната им от Белград, тъй като организациите и институциите на сръбското малцинство се контролират от сръбското правителство.
Премиерът Курти и неговата партия от години провеждат спрямо това малцинство „политика на суверенитет“, насочена най-вече към отстраняване на влиянието на Белград в северната част на Косово. Принципно легитимната политика на Курти обаче бе конфронтационна и несръчна. В крайна сметка той и неговото правителство се оказаха черните овце в конфликта със Сърбия, а Косово бе санкционирано по абсурден начин – включително, защото ЕС не искаше да рискува конфликт със Сърбия.
Едва наскоро ЕС обяви, че ще освободи замразените средства за Косово. Причината: след местните избори през октомври 2025 година начело на общините в северната част на страната отново застанаха кметове от направляваната от Белград партия „Сръбска листа“, която бойкотира местните избори през 2023 година.
Недоволство и очаквания
Както посочва пред ДВ в навечерието на изборите 65-годишният пенсионер от Прищина Нуи Аслани: „Всички сме недоволни – как да не бъдем?“. Той не вярва, че предстоящите избори ще доведат до промяна и към добро. „Блокадата сигурно ще продължи“, предполага той. 50-годишният бизнесмен Назми Гаши дава съвет на политиците за времето след изборите: „Не резултатите са най-важното – важното е да се осъзнае, че трябва да се постигне единство“.
Лиридон Спахиу също се надява партиите да си дадат сметка за политическата умора на избирателите: "Хората вече не искат да виждат егото на политиците, а работа, ангажимент за страната и по-добър живот за всички нас".
Източник: Дойче веле
