„Напред, правителство възродено, към светли бъднини върви“. Първият куплет на новата песничка в прогнилото отвсякъде българско политическо пространство вече е факт. Ще търсим пресечни точки за сформиране на кабинет, обяви дясната ръка на Бойко Борисов – Цветан Цветанов, след среща с остатъка от Реформаторския блок и „Патриотичния фронт“.
Забелязахте ли КОЙ присъстваше на тази среща? Или по-точно КОЙ отсъстваше? Къде бяха лидерите? Къде беше Бойко Борисов, къде беше Меглена Кунева? Всички загрижени за държавата, но отсъстващи на уж официалните преговори да я спасяват. Което навява само една мисъл – вече са се разбрали КАК да я спасяват, остана само да се разберат КОЛКО.
Абсолютно категорично от почти седмица насам и Борисов, и Цветанов, и Горанов, и Дончев обявиха пред различни медии, че единственият смисъл да се прави правителство с мандата на остатъците от Реформаторския блок е, за да се промени Изборния кодекс. Да се промени така, че да бъде приета мажоритарната система за избор на депутати в два тура, с абсолютно мнозинство. Тази система, предложена от телевизионните експерти по конституционализъм от „Шоуто на Слави Трифонов“. Тази система, която съвсем спокойно може да осигури абсолютно мнозинство на една партия в парламента за минимум четири години, ако бъде „правилно въведена“. Ако правилно начертаем новите едномандатни райони, ако правилно съставим избирателните списъци, ако точно разпределим „мъртвите души“ в тях. Всичко ще е „стабилно правилно“ - вервайте ми, и не за 800 дни ще стане.
Проблемът, когато един печели всичко, е, че има много други недоволни. Такива, които довчера са седяли на трапезата, а днес трябва да подтичват край нея с надеждата нещо да изпадне. Тези хора все пак имат достатъчно мозък, за да схванат очертаващото се бъдеще. Затова трябва да се подсигурят. Колективно – трудна работа. В смисъл да правят държава, която да е нормална, в която ако не всички, то огромното мнозинство да има шанс за изява и да се бори за добър, достоен живот. Къде-къде по-лесно е да си осигуриш ТИ достойните старини. По възможност и на децата ти, на внуците им. От държавната трапеза това става най-лесно, най-бързо. Просто трябва да си по-нахален и малко по-хитър. И, разбира се, да завъртиш опашка пред подходящите хора в точното време.
Втори ден се съчиняват останалите стихове от песничката за реформаторското правителство. За спасението – на самите спасители. Няма нищо ново на този свят – само добре (и не толкова добре) забравено старо. А след време ще дойде ред да се сетим да броим кой от сегашните Реформатори как е със жизнения стандарт. И най-важното – откъде му е жизненият стандарт. Такъв е животът.
Автор: Ивайло Ачев
