Трябва ли ни да мислим?

Да започнем от най-важното – човешкия живот. Изглежда сякаш ей така, на инат, съществата, обитаващи сградата с надпис "Съединението прави силата", се обединиха и не дадоха 25 млн. лева за нови лекарства и иновативни терапии, които могат да спасят човешки живот. Дори не ми се смята в детайли за колко заплати на всичките тези хрантутници ще стигнат тези пари – грубо една депутатска заплата е 5000 лева на месеца, значи 5000 заплати, което прави малко над година и половина издръжка на най-безполезната част от обществото ни! За свещи ли си ги стискат тези пари, е логичният въпрос. Само че, има и друга гледна точка - експертна. И според нея, от 50 "иновативни" лекарства, за които се твърди, че нямат заместители, само 3 всъщност са такива - другите са медикаменти, получени от комбинации от вече съществуващи препарати. Някак това обаче отиде встрани при развитието на тази тема, изтикано от струящата болка и мъка на хора, които искат решение на проблемите им сега и веднага - но, за съжаление, нещата не се решават с магическа пръчка, а по толкова важни теми хората редовно реагират първосигнално, след като до тях достига едностранчива информация - дали нарочно или не.

Комунизмът заличи икономиката от главата на хората

В икономиката има една азбучна максима, проверена с хилядолетията: "Безплатен обяд няма". И никога не е имало. Тази проста истина поняк...

Прочети повече

Това обаче е следствие. Ето и защо - пак тази седмица собственикът на най-голямата медийна група в България официално беше притиснат от държавата. Рецептата за случващото се с Иво Прокопиев я изпитаха Любомир Павлов и Огнян Донев – продадоха групата на "24 часа" и "Труд" и малко по-късно прокуратурата спря да ги разследва за пране на пари. Прокопиев сега го обвиняват в на практика същото – който вярва в съвпадения, сигурно живее много щастливо, защото се осведомява само от филмчета на Disney. И няма значение, че за сделката с Каолин има решение на Върховния касационен съд – за поредното ударно звено на мафията, наричаща се държава, такива неща не важат. Защото целта не е да те уличат в престъпление, а да те задушат със запор, докато не се предадеш поради недостиг на въздух. Просто е – ако някой ви отреже единия крак, няма да умрете обезателно, но със сигурност няма да можете да тичате и да се състезавате. А една критична гледна точка ще бъде безвъзвратно загубена.

Какво друго весело тази седмица – ами да, от БАН вече 10 дни не публикуват пълния доклад за "Белене", макар официално да имат разрешение. И си трайкат – защо ли? Да не се отчавайме все пак – ще публикуват я на 22-ри декември към 18:00 – 20:00 часа, я директно на 24 декември в 23:59 часа. В България така се прави!

Ето тези новинки показват острата нужда от лечение за мозъка на обществото ни. Толкова се е загладил този мозък, че по него само се пързалят подобни информации. Затова и ролята на медиите в съвременния свят е още по-важна – на истинските, критичните, представящи поне две гледни точки медии. На тези, които не спират, когато някой каже "А", а карат до "Я". Защото от "А" до "Я" са много букви, много възможности да се окаже, че не продаваме компютри на Япония, а ми Япония ни връща компоти. И няма как социалните мрежи и риалити форматите да заместят тренировката на мозъка. А той има нужда да бъде трениран, както има нужда човешкото тяло. Иначе – атрофира. Стъпка по стъпка става - днес ти казват, че "Белене" може и да стане, утре ти казват, че ако не стане, ще има доживотен режим на тока, вдругиден - вече строим. И ако няма кой, ако няма медии, които поне да те накарат да се усъмниш дали е възможно повече никога да няма ток, ако не няколко далавераджии здраво не си напълнят гушката, почваш да вярваш, даже да искаш!

Нека не се заблуждаваме – сега сме във фазата на сериозно атрофиране. Вече направо сме във фазата на "защо пък ни трябва мозък"? Не е ли по-добре някой там, големият началник, да решава нещата, а ние да слушкаме и да папкаме – който повече слушка, повече ще папка. Тук вече нещата опитат до базови ценности. Опират до война за тези ценности. Безпощадна и безмилостна, в която ще има само един победител. КОЙ ще е – времето на тази фаза изтича ...

Вече има две Българии

Средната заплата в София е над два пъти по-висока от средната заплата във Видин. Няма новина в това изречение - отдавна знаем, че Север...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев