„В България има Закон за еврото и там ясно са разписани всички санкции и права. Няма никаква причина, ако е установено необосновано увеличение на цената, което е довело до надценки от 130%, да се предприемат съответните мерки и да се понесат санкциите.“ Това каза в предаването „120 минути“ по bTV Лидия Шулева, бивш вицепремиер и министър на труда и социалната политика.
По думите ѝ трябва да се види дали става въпрос за единичен случай, или е практика. Относно „справедливата цена“ Шулева заяви, че има сериозен конфликт между потребител и производител. Тя даде и пример.
Още: Лидия Шулева: Няма как да има кабинет в рамките на този парламент
„Ако един български производител на оранжерийни краставици иска да ги продава, той казва – моята цена е висока, защото имам големи разходи за гориво и електричество. В същото време идва гръцки производител и казва – при нас времето е топло, аз нямам такива разходи за отопление и моята цена е 2 евро. Да приемем, че имаме 20% надценка на търговеца – едната цена става 2,40 евро, а другата – 4,80 евро. Коя е справедливата цена в случая и как ще бъде определена?“, попита Лидия Шулева.
Според нея, ако искаме да се защити българският производител, няма да стане чрез въвеждането на справедлива цена. По думите ѝ основният въпрос е какви мерки могат да бъдат взети за насърчаване на българското производство. „Всичко това зависи от структурата на разходите. Имахме много добра традиция години наред, че разходите не трябва да бъдат повече от 40%. Миналата година завършихме на 41,7%, а бяха предвидени над 45% за 2026 г. Тези разходи са благодарение на сериозното увеличение на заплатите в публичния сектор“, обясни бившият социален министър.
Още: Бивш икономически министър: По-добре с удължителен бюджет, отколкото с този за 2026 г.
„Ако държавната администрация е около 100 000, публичният сектор е окол 650 000. Там държим първите места по среден разход на система както в МВР, така и в съдебната система“, поясни Лидия Шулева. „Един дефицит трябва да се финансира отнякъде и няма никаква друга възможност, ако нямаме приходи. Можем да го финансираме единствено и само с дълг“, допълни тя. „Парите поскъпват и те поскъпват заради инфлацията. Повишаването на лихвените проценти е другата възможност да се овладее инфлацията“, каза Шулева.
„Когато ресурсът е евтин, тогава кредитирането е масирано. Тези 0,25% увеличение могат да се отразят върху кредитирането за фирмите. По отношение на ипотечните кредити на този етап няма да се отрази, защото българската банкова система е много ликвидна. Там лихвеният процент е вързан с вътрешен индекси, базиран на депозитите, а такива има достатъчно много в страната“, обясни Лидия Шулева.
Още: Бивш министър: Бюджет 2026 удря данъкоплатците и не е единственият възможен
Влизането в еврозоната дава възможност да се предлагат ипотеки с фиксиран лихвен процент за максималния възможен срок. „В момента това започна с по-кратки срокове – 5 и 10 години. Но ще се даде възможност за ипотеки с 30-годишен фиксиран лихвен процент. Банките започнаха да реагират и това нещо постепенно ще се появи“, поясни бившият социален министър.
