Нарочно реших да не пиша за трагедията, която разтърси Франция с убийството на осем журналисти и отделно загиналите полицаи и случайни хора при атаката на редакцията на френското сатирично издание „Шарли ебдо”. Защото никога не е хубаво да коментираш в пика на емоциите.
Измина вече денонощие и половина след ужасното нападение, а през главата ми минават много и различни мисли. Опитвам се да ги систематизирам – да ги подредя, да преценя коя е най-важната и защо някоя от тях противоречи на другата. Ще го направя тук и сега.
Доста прокламиран християнски принцип за смирение. Колко от нас го спазват е отделен въпрос – този, който ме мъчи, е какво всъщност означава и показва. Означава ли, че трябва да се съобразяваме първо с нуждите на околните, а след това със своите? И дали това е признак на слабост, който на всяка цена трябва да отречем?
Изявление на американския милиардер Доналд Тръмп в Twitter. Израз на максимата на „корпоративната най-велика демокрация” в света, че най-големият гарант на свободата е всеки да има възможно най-голямото пушкало. Чудно как тогава мине се не мине в някое американско училище става касапница?
"Социалното неравенство поражда радикализъм"
Теза, която обсъдих с колеги в редакцията. Когато някой има в пъти повече от друг, появява ли се чувство за несправедливост? И докъде води то? Защо в исляма – дума, която значи покорство, възникват такива необясними с жестокостта и примитивизма си течения, а в религиите в Далечния изток не можем да ги видим? Нима няма фрапиращо социално неравенство и в Китай, в Камбоджа, Тайланд? Или просто не познаваме тамошния радикализъм, който си остава „на местна почва”? Защото загубата на човешки живот в редакцията на „Шарли ебдо” се превърна в световна трагедията, а убийството на петдесетина души с кола-бомба в Йемен през същия ден остана просто за новинарската статистика.
Който е живял в развита западна държава, би могъл най-добре да отговори на това твърдение. Аз съм, но не се наемам да се закълна в него. Защото генерализирането на хора - на каквито и да е хора, е изначално погрешно. Бих генерализирал само едно - западната цивилизация се е движела в развитието си от любовта и егоизма. Казват, че любовта е най-силното човешко чувство. Не знам, но със сигурност е най-трудно за култивиране. Много по-лесно се сее омраза, защото тя пази егоизма. И независимо от това, че който сее вятър, жъне бури, сеитбата не спира!
Вечна памет на колегите от „Шарли ебдо”. Твърдо "НЕ" на криворазбраната толерантност – показна само за пред медиите, но без разбирателство към нуждите на другия, без помощ, когато ще трябва самият ти да се лишиш от нещо, най-вече от спокойствието на битието си. И срам за тези големи западни медии, които считат себе си за еманация на свободата на словото, но се скриха зад криворазбран морал и не публикуваха творбите на френските си колеги. Липсата на публикация е лесният път, както е лесен пътят с автомата. Трудният е да помогнеш на някого да мисли, да бъде човек, а не звяр.
Насила хубост не става – това за мен е урокът от всички мисли и въпроси, минали през главата ми за денонощие и половина. Ценностите на демокрацията не се приемат безусловно от всички хора на планетата. Ако някога искаме това да стане, то трябва да покажем, че тези ценности, включително свободата на словото, са най-добрият избор. Да покажем, а не да накажем. Да убедим, а не да победим – в поредната война. Иначе неизбежно, винаги и безусловно някой хваща автомата. А ЖИВОТЪТ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ!
