Замириса на терпентин - и пак, и пак, и пак

Поредната работа се оказа тази с горивата – кой, къде, как и колко пломбирал. И се оказа, че бензиновите кариеси вече стават пулпити, вървящи към грануломи. Което наложи спешната интервенция – Бойко Борисов, разбира се.

Къде Така, Българийо?

173 страници – толкова стигнаха, за да се побере списъкът с кредиторите, които търсят пари от пропадналата Корпоративна търговска...

Прочети повече

Похвално е, че Борисов обърна внимание на проблема. Но е жалко, че се стига до пародии пред всички гладни за внимание камери реалният държавен глава да се държи като класен ръководител, който иска да даде урок на непослушен ученик.

В началото на август набързо Приходната агенция се съгласи земеделците да продължат да си зареждат тракторите, комбайните и другите си селскостопански машини от мобилни резервоари без дистанционна връзка с НАП. Основанието на земеделците е до болка познато – нямат пари да си сложат нивомери. Да, може и така да е, макар че специално по отношение на култури като жито и пшеница, където окрупняването заради европейските субсидии на единица площ стана страхотно, това оправдание просто не важи. Но дори да приемем оправданието с парите, как точно държавата ще обясни, че за едни то важи, а за други не важи? Как ще обясни държавата, че не може да намери начин да няма оправдание за пари?

Такива полудомислици има във всеки един сектор в България – във всеки един. Защото хората, които отговарят за съответния ресор, са или некомпетентни, или ги мързи да ги решат. А са такива, защото точно държавният елит през годините на Прехода крадеше, грабеше, лъжеше и мажеше до такава степен, че сега има структурна криза – няма кадърни хора. Те не понасят да ги правят на маймуни, не желаят някой нискочел да им се прави на класен ръководител, когато са напълно наясен, че от съответния субект и чеп за зеле не става и най-важното – искат да видят, че се върши работа! Повтарям – че се върши работа! Иначе губят търпение и си вдигат чукалата – за кадърни място винаги ще се намери по широкия свят. Както се казва в един стар виц – при криза кадърните ги уволняват първи, защото най-лесно ще си намерят работа.

В България ВИНАГИ го отнасят най-малките – друг горчив пресен пример е с ВЕИ-тата на хора, решили да опитат да са предприемачи и изяли дебелия край на тоягата заради изначално мошенически сметки на „държавния елит”. Докато е така, всеки път ще се налага поредният (или единственият и вечен) Бойко Борисов да трябва да строява редиците - до безкрай. Но дори ТОЙ е просто човек. И ако няма системна промяна, няма да има държава. Това е горчива истина, която рано или късно ще избухне. Тогава спирка няма да има. Все още се чудя дали вече има. Скоро ще спра да се чудя – ще съм убеден.

Капитулация пред измамата, която ще се случи наесен

„Всяко чудо за три дни“ е може би най-универсалният израз в българския език. В началото на лятото пред очите ни лъсна пълна...

Прочети повече

Автор: Ивайло Ачев