Гърция е в епицентъра на нова еврокриза
7602
Рисковете от заразяване се завърнаха отмъстително. Гърция е все по-близо до излизането от еврозоната и натискът започна да се засилва в познати територии – Португалия, Испания, Италия. Пазарите сочат, че предстои нова неизбежна криза в еврозоната. И за пореден път Гърция е в нейния епицентър.
Гръцките граждани знаят какво не искат – не искат още мерки за съкращения на разходите. Ако се проведат нови избори, за да се оправи бъркотията след гласуването на 6 май, и резултатът отново е около 70% от гласовете срещу мерките за икономии, то най-вероятно ще се стигне до правителство, което ще се откаже от споразумението за спасителната помощ.
Това ще означава и излизане от еврозоната, и връщане към драхмата, мащабна девалвация и обявяване на невъзможност да се изпълняват плащанията по дълга към частния сектор. Ако това искат хората в Гърция, то трябва да се знае, че носи огромни рискове.
Това ще създаде непоносимо напрежение в цяла Европа. Европейската централна банка, която притежава част от гръцкия дълг, ще понесе загуби, които най-вероятно ще се отразят на Германия. Дори може да бъде опростен дългът от 109 милиарда евро, което неминуемо ще засегне европейските данъкоплатци.
Последното нещо, което Гърция може да си позволи, е да отчужди Международния валутен фонд (МВФ), който също участва в първия спасителен план. Страната харчи повече за публични услуги, отколкото събира от данъци, дори и с включените лихви. За възстановяване на баланса ще бъдат нужни заеми, но пазарите ще бъдат заключени за Атина.
Ако поиска помощ от МВФ, то ще бъде предложена програма, която няма да бъде много по-различна от сегашната. Ако Гърция откаже парите или ако МВФ откаже да ги даде, то последиците ще бъдат тежки. Икономиката ще бъде тласната в нова неизбежна криза и на гражданите ще бъдат наложени дори още по-тежки мерки за икономии. Например, просто няма да има пари за заплатите в публичния сектор. Със засилването на напрежението неонацистите може още повече да разширят своите позиции.
Алтернатива би било управляемо излизане от еврозоната, подкрепено и организирано от Брюксел. Но това само ще създаде шаблон за Португалия и дори за Испания, където народното недоволство срещу мерките за икономии може да тласне ситуацията в същата посока. Резултатът би бил анатема за политическите сили, които правят всичко, за да спасят европроекта. Междувременно еврозоната ще тръгне по нов непредвидим маршрут на своето безкрайно пътешествие.
Дотогава изборите във Франция до голяма степен ще бъдат забравени. Искането на Франсоа Оланд за това икономическият ръст да стане част от фискалния пакт на Германия най-вероятно ще бъде решено с допълнителен и неясен пакт, изготвен от бюрократите в Брюксел. Може да има и незабележимо забавяне в мерките за икономии в региона. Все пак, плановете за икономически растеж на Оланд целят единствено да балансират бюджета една година по-късно от програмата на Никола Саркози.
Френско-германският алианс в центъра на зоната на единната европейска валута може да остане стабилен, както винаги. Но в периферията ще има хаос.
Гръцките граждани знаят какво не искат – не искат още мерки за съкращения на разходите. Ако се проведат нови избори, за да се оправи бъркотията след гласуването на 6 май, и резултатът отново е около 70% от гласовете срещу мерките за икономии, то най-вероятно ще се стигне до правителство, което ще се откаже от споразумението за спасителната помощ.
Това ще означава и излизане от еврозоната, и връщане към драхмата, мащабна девалвация и обявяване на невъзможност да се изпълняват плащанията по дълга към частния сектор. Ако това искат хората в Гърция, то трябва да се знае, че носи огромни рискове.
Това ще създаде непоносимо напрежение в цяла Европа. Европейската централна банка, която притежава част от гръцкия дълг, ще понесе загуби, които най-вероятно ще се отразят на Германия. Дори може да бъде опростен дългът от 109 милиарда евро, което неминуемо ще засегне европейските данъкоплатци.
Последното нещо, което Гърция може да си позволи, е да отчужди Международния валутен фонд (МВФ), който също участва в първия спасителен план. Страната харчи повече за публични услуги, отколкото събира от данъци, дори и с включените лихви. За възстановяване на баланса ще бъдат нужни заеми, но пазарите ще бъдат заключени за Атина.
Ако поиска помощ от МВФ, то ще бъде предложена програма, която няма да бъде много по-различна от сегашната. Ако Гърция откаже парите или ако МВФ откаже да ги даде, то последиците ще бъдат тежки. Икономиката ще бъде тласната в нова неизбежна криза и на гражданите ще бъдат наложени дори още по-тежки мерки за икономии. Например, просто няма да има пари за заплатите в публичния сектор. Със засилването на напрежението неонацистите може още повече да разширят своите позиции.
Алтернатива би било управляемо излизане от еврозоната, подкрепено и организирано от Брюксел. Но това само ще създаде шаблон за Португалия и дори за Испания, където народното недоволство срещу мерките за икономии може да тласне ситуацията в същата посока. Резултатът би бил анатема за политическите сили, които правят всичко, за да спасят европроекта. Междувременно еврозоната ще тръгне по нов непредвидим маршрут на своето безкрайно пътешествие.
Дотогава изборите във Франция до голяма степен ще бъдат забравени. Искането на Франсоа Оланд за това икономическият ръст да стане част от фискалния пакт на Германия най-вероятно ще бъде решено с допълнителен и неясен пакт, изготвен от бюрократите в Брюксел. Може да има и незабележимо забавяне в мерките за икономии в региона. Все пак, плановете за икономически растеж на Оланд целят единствено да балансират бюджета една година по-късно от програмата на Никола Саркози.
Френско-германският алианс в центъра на зоната на единната европейска валута може да остане стабилен, както винаги. Но в периферията ще има хаос.
Дейли телеграф
В Атина: Ако Гърция фалира, ще стане като България
"Ако Гърция фалира, ще станем като България", заяви пред гръцкото радио "Скай" съветникът на премиера в оставка Лукас Пападимос и про...
Редактор: Яна Баярова
Вижте всички последни новини от Actualno.com
Редактор:
Десислава Любомирова
Етикети: Гърция
Предишна
